Стивън Кинг - Сблъсък

— Татко? Какво се е случило? Да не би мама да е по-зле?

— Франи, трябва да те видя. Ще… ще се отбия да те взема. Да, точно така ще направя.

— Как е мама? — изкрещя тя в слушалката. Нов гръм разтърси хотела, Франи се стресна и се разплака. — Кажи ми, татко.

— Знам само, че състоянието й се влоши — отвърна Питър. — Около час, след като разговарях с тебе, температурата й се повиши и тя започна да бълнува. Обадих се на Том… ала Рейчъл ми каза, че не бил вкъщи, страшно много хора били болни… ето защо позвъних в Санфордската болница. Обясниха ми, че в момента и двете им линейки били заети, и обещаха да включат Карла в списъка. По дяволите, какъв е пък този списък ! Познавам Джим Уорингтън, шофьора на една от линейките. Ако няма катастрофа на магистралата, по цял ден играе на карти. Какъв е този списък! — Той повиши глас, сега почти крещеше.

— Моля те, татко, успокой се. — Франи отново избухна в плач, престана да опипва възела на шалчето и понечи да си избърше сълзите. — Ако мама все още е у дома, по-добре сам да я закараш в болницата.

— Не… Линейката дойде преди петнайсет минути. Господи, Франи, в нея бяха натъпкани шестима души. Забелязах между тях Уил Ронсън, собственика на дрогерията. Карла… майка ти… дойде в съзнание, когато я понесоха към линейката, и все повтаряше: „Питър, не мога да си поема дъх! Не мога да си поема дъх, защо не мога да дишам?“ О, Господи! — завърши той с писклив, детински глас, който изплаши младата жена.

— Татко, в състояние ли си да караш? Можеш ли да дойдеш с колата до тук?

— Да. Да, разбира се. — Очевидно баща й се опитваше да овладее паниката си.

— Ще те чакам на входа.

Тя затвори телефона и бързо слезе по стълбата, въпреки че краката й се подкосяваха. Когато излезе на верандата, забеляза, че все още вали, но буреносните облаци постепенно се разкъсват и иззад тях наднича следобедното слънце. Франи машинално потърси с поглед дъгата и я съзря в далечината — мъгляв и загадъчен полумесец, извил се над океана. Младата жена бе измъчвана от угризения на съвестта, имаше усещането, че космати същества са се настанили в утробата и, където имаше и нещо друго… Тя отново се разплака.

Докато чакаше баща си, в главата й се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „Хайде, Франи, преглътни горчивата хапка! Получи си заслуженото!“

Стю Редмън се страхуваше… Взираше се през зарешетения прозорец на новата си стая в Стовингтън, щата Върмонт. В далечината видя градче, миниатюрни табелки, рекламиращи близката бензиностанция, някаква фабрика, главна улица, бариерата на магистралата, отвъд която се простираше гранитният гръбнак на Западна Нова Англия — Грийн Маунтънс.

Страхуваше се, защото новото му „жилище“ приличаше повече на затворническа килия, отколкото на болнична стая. Страхуваше се, тъй като Денинджър беше изчезнал. Не го беше виждал откакто целият смахнат цирк се премести от Атланта в Стовингтън. Дейц също го нямаше. Стю подозираше, че двамата са болни, или вече са мъртви.

Някой беше успял да избяга или болестта, пренесена в Арнет от Чарлз Д. Кемпиън, се бе оказала много по-заразна, отколкото се е предполагало. Така или иначе епидемиологичният център в Атланта беше разформирован и Стю си мислеше, че всички служители от въпросния център сега имат възможност да изучават върху себе си въздействието на вируса, наречен А-прим, или супергрип.

Все още му правеха изследвания, но някак си нехайно. Не спазваха установените часове, а резултатите небрежно нанасяха на бланки. Младежът подозираше, че някой им хвърля бегъл поглед, поклаща глава и ги пъха в машината за унищожаване на документи.

Но това не беше най-страшното. Най-много го плашеха оръжията. Сега сестрите, идващи да му вземат кръв, слюнка или урина, неизменно бяха придружавани от войник в бял херметичен костюм, въоръжен с пистолет в пластмасов кобур. Кобурът беше прикрепен към дясната китка, над ръкавицата на войника и Стю не се съмняваше, че ако започне отново с номерата, които прилагаше на Дейц, 45-калибровият пистолет ще изгърми, разкъсвайки единия край на кобура и от Стю Редман ще остане само спомен.

Привидното спазване на графика за изследванията означаваше само едно — вече не им беше необходим. Да бъдеш под арест беше лошо, но да бъдеш под арест и да си излишен — това бе направо страшно. Означаваше, че здравата си го загазил.

Всяка вечер Стю най-внимателно следеше новините в шест часа. Хората, опитали да извършат държавен преврат в Индия, бяха обявени за „чуждестранни шпиони“ и бяха разстреляни. Полицията все още издирваше виновниците за вчерашното взривяване на електростанцията в Ларами, Уайоминг. Върховният съд беше решил с шест гласа против три, че хомосексуалистите не могат да бъдат уволнявани от държавна служба. Днес за пръв път се бе промъкнала информация за нещо друго.