Стивън Кинг - Сблъсък

— За Синди. За дъщеря ми. Предай й ги, Лен.

— Непременно.

Старки тръгна към вратата.

— Били? — провикна се след него Крейтън. Старецът се обърна.

Крейтън се изпъна и застана мирно, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето му. Сетне козирува. Старки му отвърна и излезе.

Асансьорът се движеше безшумно, на таблото проблясваха цифри, отбелязващи етажите. Когато Старки използва специалния си ключ и през покрива на подемника проникна в гаража, се разнесе сигнал за тревога — прозвуча някак си печално, сякаш алармената инсталация съзнаваше, че вече няма какво да се охранява. Старки си представи как Лен Крейтън го наблюдава на многобройните монитори. Старият офицер си избра джип, прекоси с него пустинната равнина и премина през портал с надпис: „Строго секретна зона. Не се допускат лица без специален пропуск.“ Пропускателните пунктове напомняха будки за събиране на пътната такса по магистралите. Войниците от охраната зад жълтеникавите стъкла бяха мъртви и сухият и горещ пустинен въздух постепенно ги изсушаваше като мумии. Будките бяха бронирани, но се бе оказало, че не са преграда за вируса. Изцъклените очи на мъртъвците тъпо се взираха в Старки, когато ги отмина; с изключение на джипа му нищо не се движеше по черния път между бараките на Куонсет и ниските бетонни сгради.

Той спря пред сграда с надпис: „Вход строго забранен! Допускат се само лица с пропуск А-1-А.“ Старки използва един ключ, за да отвори вратата, и друг — да повика асансьора. Вляво се намираше остъклената будка на охраната. Постовият, мъртъв и вдървен като кокал, се взираше в Старки. Когато асансьорът пристигна и вратите се отвориха, старият офицер побърза да се качи. Струваше му се, че все още усеща върху себе си погледа на мъртвеца, чийто очи наподобяваха прашни камъчета.

Кабината се спусна толкова бързо, че на Старки му прилоша. Когато асансьорът спря, прозвуча мелодично иззвъняване. Вратите се отвориха, лъхна го сладникавата миризма на разложение, сякаш му зашлевиха плесница. Миризмата не беше непоносима, тъй като пречиствателите на въздуха все още работеха, но дори и те не можеха да прогонят напълно вонята. „Сякаш когато някой умре, непременно иска околните да научат за това“ — помисли си Старки.

Пред асансьора лежаха десетина мъртъвци. Старецът предпазливо запристъпва между тях — не му се искаше да настъпи разлагаща се, восъчножълта ръка, или да се препъне в нечий крак. Това би могло да го накара да изкрещи, а той определено не го желаеше. Човек се страхува да крещи, когато е в гробница, защото звукът би го накарал да обезумее, а Старки действително се намираше в гробница. На пръв поглед приличаше на отлично оборудвана научна лаборатория, ала всъщност сега бе само гробница.

Вратите на асансьора се затвориха зад него и кабината се издигна автоматично. Старки знаеше, че повече няма да се спусне, ако няма повикване: херметичността беше нарушена и компютрите бяха превключили всички асансьори на специален режим. Защо тези клети мъже и жени лежаха тук? Очевидно са се надявали, че компютрите ще се повредят и не ще превключат системите на авариен режим. Пък и защо ли не? Предположенията им са били до известна степен логични — та нали всичко друго се бе потвърдило.

Старки тръгна към закусвалнята, стъпките му отекваха по коридора. Луминесцентните лампи, монтирани в продълговати рамки, напомнящи обърнати надолу формички за лед, хвърляха ярка, безмилостна светлина. Старки се натъкна на още две тела. Мъж и жена, напълно голи, с продупчени слепоочия „Чукали са се — помисли си старецът, — сетне той застрелял жената и си теглил куршума. Любов сред вирусите!“ Мъжът все още стискаше 45-калибровия пистолет. Покритият с фаянсови плочки под беше изпръскан с кръв и със сивкаво вещество, наподобяващо остатъци от овесена каша. Внезапно Старки изпита непреодолимо желание (което за щастие бързо премина) да се наведе и да докосне гърдите на жената, за да провери дали са твърди или отпуснати.

Малко по-надолу по коридора се натъкна на седнал човек, облегнал се на затворена врата; на шията му висеше табелка, окачена на връзка за обувки. Главата на мъртвеца бе сведена и брадичката му скриваше надписа на табелката. Старки я повдигна с пръст и отметна назад главата; очните ябълки на мъртвеца хлътнаха в черепа с приглушен звук. Върху табелката с червен флумастер беше написано: „Сега знаете, че действа. Има ли някакви въпроси?“