Стивън Кинг - Сблъсък

В Ню Йорк го познаваха като Робърт Франк и твърдението му, че е негър, изобщо не се подлагаше на съмнение, макар кожата му да бе много светла. Подпомаган от чернокож ветеран от Виетнам, изпълнен с омраза, след като бе загубил левия си крак, той уби шестима полицаи в Ню Йорк и в Ню Джърси.

В Джорджия бе известен като Рамзи Форест, потомък на Натан Бедфорд Форест. Издокаран в бяла куклуксклановска одежда, той беше участвал в две изнасилвания, в кастриране и в подпалване на негърско предградие, състоящо се от жалки бараки. Но това бе много отдавна, в началото на шейсетте, когато се зараждаше борбата за защита на гражданските права. Понякога му се струваше, че е роден по време на въпросния конфликт. Не си спомняше почти нищо от живота си преди този период, освен че в ранното си детство е живял в Небраска и че някога е посещавал гимназията заедно с червенокосо и кривокрако момче на име Чарлз Старкуедър. Ала в паметта му бяха запечатани протестните демонстрации от 1960, още по-добре си спомняше бурната 1961 — побоите, нощните набези, църквите, които се взривяваха така, сякаш вътре се е случило толкова голямо чудо, че стените не могат да го поберат. Спомняше си още как година по-късно се засели в Ню Орлийнс, където се запозна с някакъв малоумен младеж на име Осуалд, разпространяващ брошури, приканващи Америка да остави Куба на мира. Рандъл бе взел няколко и една-две все още бяха прибрани в някой от многобройните му джобове. През изминалите години бе участвал в стотина комитета за защита на родината, както и в стотина студентски демонстрации, протестиращи против едни и същи дванайсет компании. Когато силните на деня имаха публични изяви, той им изпращаше бележки с безкрайно неудобни въпроси, но никога не ги задаваше на глас, тъй като, съгледали ухиленото му, пламнало лице, политическите клоуни положително щяха да се изплашат и панически да избягат от трибуната. По същата причина загадъчният човек не се изказваше на митинги, защото микрофоните щяха да завият като сирени и да настъпи късо съединение. За сметка на това пишеше речите на съмишлениците си и в няколко случая тези речи предизвикаха избухването на безредици, по време на които бяха преобърнати много коли, организирани бяха студентски стачки и бурни демонстрации.

В началото на седемдесетте той се запозна с някой си Доналд Дефриз и му предложи да промени фамилията си на Синк; освен това му помогна при съставянето на план, в резултат на който бе отвлечена богата наследница; пак той предложи не само да я разменят срещу откуп, но чрез наркотици да я накарат да полудее. Двайсет минути след излизането му от къщичката в Лос Анжелес, където Дефриз остана с приятелите си, там нахлу полиция. Загадъчният човек се прокрадва по тъмната улица, окъсаните му, тежки ботуши потропваха по паважа, устните му бяха разтегнати в зловеща усмивка, която караше майките да сграбчват децата си и да ги прибират вкъщи; усмивка, при вида на която бременните жени получаваха преждевременни родилни болки. След няколко дни, когато неколцината оцелели членове на нелегалната група отново се събраха, стигнаха до извода, че е имало още някой, свързан с бандата, може би важна фигура, или предател — човек на неопределена възраст, по прякор Таласъма.

Той крачеше неуморно, оставяйки след себе си десетки километри. Преди два дни се бе озовал в Ларами, Уайоминг, където бе участвал във взривяването на електроцентралата. Днес вървеше по шосе № 51, някъде между Грасмер и Ридъл, на път за Маунтън Сити. А утре ще бъде другаде. Чувстваше се по-щастлив от всякога, защото… Той внезапно спря.

Защото предстоеше нещо грандиозно. Предчувстваше го, дори долавяше миризмата му, понесена от нощния ветрец. Тръпчивата миризма на разгарящ се огън, сякаш Бог приготвяше скара, на която да опече цялото човечество. Въглищата вече са готови: отвън — нажежени до бяло, отвътре — огненочервени, като очите на демон. Да, предстоеше нещо грандиозно.

Наближаваше времето на неговото превъплъщение. Предстоеше му да се роди повторно, да бъде изтръгнат от утробата на огромно, жълтеникаво чудовище, което вече се гърчи от контракциите и бавно разтваря крака; бликва кръв, а чудовището вперва горящите си очи в далечината.

Той бе роден по времето, когато в света настъпиха огромни промени; сега предстояха нови, още по-колосални. Усещаше ги във вятъра, в топлия нощен ветрец.

Наближаваше моментът на прераждането му. Знаеше го, бе сигурен. Иначе защо внезапно ще бъде надарен със способността да прави чудеса?