Стивън Кинг - Сблъсък

Официалните представители на Комитета по ядрена енергетика от Милър Каунти, Арканзас отричаха възможността за изтичане на гориво от реактора. Действително в атомната електроцентрала в градчето Фуке, намиращо се на петдесетина километра от тексаската граница, били констатирани незначителни повреди в охладителната система, но това съвсем не било повод за безпокойство. Военните подразделения били разположени в района като допълнителна мярка за сигурност. Стю се питаше какви ли мерки за сигурност би предприела армията, ако реакторът във Фуке наистина се повреди. Сигурен бе, че военните части са разположени в югоизточен Арканзас по съвсем друга причина. Та нали Фуке не се намираше много далече от Арнет.

В друг репортаж се съобщаваше, че грипната епидемия по Източното крайбрежие е в съвсем ранен стадий на развитие. Вирусът бил от руски произход и нямало повод за безпокойство, допълнителни мерки трябвало да се вземат само за много възрастните и съвсем младите хора. Някакъв уморен лекар даваше интервю в коридора на бруклинската болница „Мърси“. Обръщайки се към зрителите, той съобщи, че грипът бил доста упорит и препоръча да се вземат антибиотици. Когато понечи да добави още нещо, звукът изчезна, Стю виждаше как устните му се движат. На екрана се появи водещият от студиото и каза:

— Получихме няколко съобщения за смъртни случаи вследствие грипната епидемия в Ню Йорк, но при повечето от тях са изиграли роля известни допълнителни фактори, като замърсяването на околната среда и дори вирусът на СПИН. Упълномощените лица от правителствените здравни служби подчертават, че епидемията е предизвикана от така наречения „руски“ вирус, не от много по-опасния, наименован „свински“. Лекарите съветват болните да пазят леглото, да почиват, да пият повече течности и да вземат аспирин против високата температура.

Водещият бодро се усмихна… зад кадър някой кихна.

Слънцето залязваше, обагряйки небето в златист цвят, който скоро щеше да премине в яркочервено, сетне — в бледооранжево. Стю си помисли, че най-страшни са нощите. Бяха го преместили в непознат за него район на страната, който нощем му се струваше някак си враждебен. Въпреки че беше краят на пролетта, дърветата навън бяха напълно разлистени. През прозореца си той виждаше толкова зеленина, че се чувстваше странно, дори се боеше. Не му бяха останали никакви приятели — доколкото знаеше, всички хора, с които бе летял от Брейнтрий до Атланта, вече бяха мъртви. Беше заобиколен от въоръжени роботи, които му взимаха кръвни проби. Страхуваше се за живота си, въпреки че все още продължаваше да се чувства добре и започваше да вярва, че изобщо няма да се зарази от Това, каквото и да бе То.

Той потъна в размисъл — питаше се дали е възможно да избяга оттук.

Когато дойде на работа на 24 юни, Крейтън завари Старки да се взира в мониторите, сключил ръце зад гърба си. Крейтън забеляза как на дясната му ръка проблясва пръстенът от Уест Пойнт и почувства прилив на съжаление към стареца. От десет дни Старки се крепеше с таблетки и фаталните последствия бяха неизбежни. И катастрофата беше неизбежна. Крейтън си каза, че ако подозренията му за телефонния разговор се потвърдят, то катастрофата вече е настъпила.

— Лен? — промълви Старки, сякаш бе учуден от появата му… — Благодаря ти, че дойде.

— Няма защо — поусмихна се младият мъж.

— Знаеш кой ми позвъни, нали?

— Значи действително е бил той.

— Да, самият президент. Уволниха ме, Лен. Дъртият главатар ме изхвърли. Предчувствах го, но съм засегнат, дяволски засегнат. Обидно е да го чуеш от устата на този ухилен празнодумник.

Лен Крейтън кимна.

Старки разсеяно прекара ръка по челото си и промълви:

— Е, всичко е свършено. Не мога да направя нищо. Сега ти командващ, ще изпълняваш моята длъжност. Президентът нареди незабавно да заминеш за Вашингтон. Предупреждавам те, че ще те направи на бъз и коприва, а ти ще стърчиш пред него, само ще козируваш и ще се подчиниш на всичките му заповеди. Направихме всичко възможно и съм убеден, че е достатъчно.

— В такъв случай цялата страна трябва да ти падне на колене.

— Рулят изгаряше ръката ми… но го стисках, докато можех, Лен. Стисках го здраво. — Говореше със сдържана ярост, но когато отново погледна към мониторите, устните му за миг потръпнаха. — Без теб нямаше да се справя — много ми помогне.

— Да… все пак успяхме да направим нещичко, Били.

— Точно така, редник. А сега слушай. Най-важното е незабавно да се свържеш с Джек Кливланд. Той знае с какви хора разполагаме зад двете завеси — желязната и бамбуковата. Знае и как да се свърже с тях и няма да се спре пред нищо, тъй като съзнава, че се налагат спешни мерки.