Стивън Кинг - Сблъсък

Лари замислено се оглеждаше. В града имаше електричество, улиците бяха чисти, следите от грабежите по време на епидемията бяха заличени.

Стигнаха до затвора. Когато Лари излезе от колата, раздвижвайки изтръпналите си крайници, видя, че Дорган държи белезници.

— Виж какво, съжалявам — обърна се шефът на сигурността към Ралф. — Такива са разпорежданията му.

Ралф каза:

— Никога не са ми слагали белезници. Две години преди да се оженя, веднъж ме хванаха на улицата пиян и ме откараха в изтрезвителя, но белезници не са ми слагали никога.

Ралф говореше бавно и по оклахомския му диалект пролича, че е много разгневен.

— Имам заповед — повтори Дорган. — Няма да си разваляме отношенията.

— Заповед! — изсумтя Ралф. — Знам кой ти е дал тази заповед. Той уби приятеля ми Ник. Как, по дяволите, си се свързал с това бясно куче? Виждаш ми се свестен човек.

Ралф гледаше в Дорган с такова гневно недоумение, че онзи бе принуден да извърне очи и да се заоправдава:

— Това ми е работата и си я върша. Това е. Дай си ръцете или ще ми се наложи да помоля някой друг да го свърши вместо вас.

Лари протегна ръце и Дорган му надяна белезниците.

— Какъв си бил по-рано? — попита любопитно младият мъж.

— Помощник следовател в полицията на Санта Моника.

— А сега си с Него. Извинявай, но това е много интересно.

От другата кола издърпаха Глен Бейтман.

— Защо, по дяволите, го блъскате? — сърдито попита Дорган.

— Ако ти се беше наложило да го слушаш шест часа и ти щеше да постъпиш така — каза един от хората, съпровождащи Глен.

— Не ме интересува какво е дрънкал, но не бива да си давате воля на ръцете. — Дорган погледна към Лари. — Какво толкова интересно има в това, че съм с Него? Преди епидемията десет годни бях в полицията. И зная какво става, когато някой като теб застане начело.

— Млади човече — промълви Глен, — общуването ви с престъпници и наркомани не оправдава факта, че сте се обвързал с това чудовище.

— Отведете ги — равнодушно заповяда Дорган. — Поставете ги в единични килии, в различни крила на затвора.

— Според мен едва ли ще се приспособиш към живота, който си избрал — отбеляза Глен. — Нямаш наклонностите и психиката на нацист.

Този път Дорган лично го блъсна.

Водеха Лари по някакъв коридор. На стените висяха надписи: „Плюенето забранено“, „Тоалетните са в тази посока“, „Помни, че не си гост тук“.

— Нямам нищо против да взема душ — обади се той. — Може и да стане — каза Дорган. — От какво зависи? — От поведението ти.

Отвори вратата на килия в дъното на коридора и вкара вътре Лари.

— Ами гривните? — попита Лари протягайки ръце.

— Разбира се — Дорган свали белезниците.

— Така добре ли е?

— Идеално.

— Още ли искаш да се изкъпеш?

— Много. — Но имаше и още нещо. Лари изпитваше ужас при мисълта, че ще остане сам и ще се вслушва в отдалечаващите се по коридора стъпки. Ако останеше сам, страхът щеше да се върне.

Дорган извади малък бележник.

— Колко души живеят в Зоната?

— Шестстотин — каза Лари. — Всеки четвъртък играем на бинго, а наградата е десеткилограмова пуйка.

— Искаш ли душ или не?

— Искам.

„Но вероятно няма да стане“ — помисли си той.

— Та колко каза, че сте в Зоната?

— Двайсет и пет хиляди, но от тях поне четири хиляди непълнолетни и ги пускат безплатно в автокиното. От икономическа гледна точка това е пълно разорение.

Дорган затвори бележника и го изгледа.

— Не мога, приятел — каза Лари. — Постави се на мое място. Другият поклати глава.

— Не мога, тъй като още съм с ума си. Защо дойдохте тук? Какво искахте да научите? Утре или в други ден ще сте мъртви. А ако Флаг реши, че трябва да проговорите, то ще си изпеете всичко. Подозирам, че не сте с всичкия си, щом сте дошли тук.

— Дойдохме по заповед на една старица, на име майка Абигейл. Може би си я сънувал.

Дорган поклати глава, но побърза да извърне очи.

— Не разбирам за какво говориш.

— Тогава да сменим темата.

— Нима искаш да говориш с мен? А не желаеш ли да се изкъпеш?

Лари се засмя.

— Няма да се дам толкова лесно. Изпратете ни шпионин, ако намерите човек, който да не се разтрепери при споменаването на майка Абигейл.

— Е, както искаш. — Дорган излезе в коридора, осветен от крушки в метални мрежи и с трясък спусна и заключи тежката желязна врата.

Лари се огледа. Подобно на Ралф, и той бе попадал няколко пъти в затвора — веднъж за непристойно поведение на публично място, втория път за незаконно притежаване на трийсет грама марихуана. Ах, лудо-младо!