Стивън Кинг - Сблъсък

Качи се във всъдехода, включи на скорост и премина през бариерата, която изтрещя и се счупи. Яркото слънце на пустинята напичаше безмилостно. Необикновените очи на Траш искряха от щастие. Спря пред портала, слезе от всъдехода и отново включи на скорост. Машината се понесе напред и отвори вратата докрай. Боклукчията се втурна в караулката.

Стисна клепачи, но не последва никаква експлозия. Много добре — всичко е изключено. Навярно аварийните системи са работили месец, два, след което не издържали горещината и гръмнали. И въпреки това трябваше да внимава.

Всъдеходът тържествено се носеше към голяма постройка с ръждясали метални стени. Траш го настигна точно когато машината се покачи на тротоара на улицата, която съдейки по табелката, се наричаше „Илинойс“. Качи се в него, даде на заден ход и заобиколи постройката, докато се озова пред входа й.

Преди няколко месеца това е било казарма. Вътре цареше мрак и когато Траш отвори вратата, отново го лъхна миризмата на канела. В помещението имаше петдесетина легла, но не всички бяха заети. Докато вървеше по централната пътека, Боклукчията забеляза не повече от двайсет мъртъвци и се запита какво прави тук. Някога тези хора са били един вид оръжие, но бяха неутрализирани от супергрипа.

Някаква табела поставена в дъното на помещението привлече вниманието му. Той тръгна към нея, за да прочете надписа. Горещината беше нетърпима, имаше чувството, че главата му се надува и ще се пръсне. Ала когато стигна пред табелата, по лицето му се разля широка усмивка. Да, онова, което търсеше беше тук, някъде в тази база.

На табелата беше изобразен застанал под душа човек, който старателно миеше гениталиите си, покрити с нарисувани мехурчета пяна. Надписът отдолу гласеше: „Запомни! В твой интерес е ежедневно да взимаш душ!“ А под него се мъдреше емблема в жълто и черно, изобразяваща три обърнати наопаки триъгълника. Символът на радиацията.

Боклукчията радостно се засмя и запляска с ръце като дете сред мъртвешката тишина.

Уитни Хорган откри Лойд в стаята му, разположи се на огромното кръгло легло, което доскоро делеше с Дейна Юргенс. Балансираше върху голите си гърди висока чаша, пълна с джин и тоник и се наслаждаваше на отражението си в голямото огледало, монтирано на тавана.

— Влез — покани той Уитни. — За Бога, какво се церемониш. Не е нужно да чукаш на вратата.

— Пиян ли си, Лойд? — предпазливо попита Уитни.

— Не. Още не. Но скоро ще се напия,

— Той тук ли е?

— Кой? Безсмъртният ни вожд? — разсмя се Лойд.

— Внимавай какво говориш — прошепна Уитни. — Знаеш, че е по-добре да си държиш езика зад зъбите и да не прекаляваш с алкохола, когато…

— Майната ти!

— Спомни си какво се случи с Хек Дроган и със Стрелертьн.

Лойд кимна.

— Прав си. Дори шибаните стени имат уши. Чувал ли си някога тази поговорка?

— Да, много пъти. И е изключително подходяща за случая.

— Прав си. — Лойд седна в леглото и запрати чашата си в стената. Тя се разби на парчета. — Нека почистват след мен, нали така, Уитни?

— Добре ли си, Лойд?

— Чувствам се чудесно. Искаш ли джин с тоник?

Уитни се поколеба.

— Не, не пия джин без лимон.

— Няма проблеми! Имам лимонов сок. — Той се приближи до бара и извади жълто пластмасово шишенце във формата на лимон. — Прилича на лявото яйце на Зеления великан, а?

— А вкусът на лимон ли е?

— Ти как мислиш? — попита Лойд обидено. — Бъди мъж и пий с мен.

— Ами, добре.

— Д изпием по едно до прозореца и да се полюбуваме на гледката.

— Не — рязко възрази Уитни. Лойд спря на път за бара, лицето му внезапно пребледня. Погледна към другия и за миг не можа да откъсне очи от.неговите. После промърмори:

— Да, прав си. Извинявай, шегата беше глупава.

— Няма нищо, всичко е наред.

Но нищо не бе наред и двамата го знаеха. Жената която Флаг бе представил като своя „съпруга“, вчера бе скочила от терасата на покрива.

Лойд приготви питиетата и двамата отпиха мълчаливо от чашите си. Слънцето залязваше и лъчите му обагряха хоризонта в кървавочервено. Уитни едва чуто промълви:

— Наистина ли смяташ, че тя е скочила доброволно? Лойд сви рамене.

— Какво значение има ? Разбира се, че е скочила по своя воля. А ти нямаше ли да го направиш, ако Той ти беше мъж?

Уитни погледна чашата си и с изненада откри, че е празна. Подаде я на Лойд и той отново отиде до бара.

Известно време пиха мълчаливо, наблюдавайки залязващото слънце.

— Чувал ли си нещо за онова момче Кълън? — наруши мълчанието Уитни.