Стивън Кинг - Сблъсък

Ала какво е това, което ще му донесе така мечтаното изкупление? Трябва да бъде нещо значимо, не обикновени мини, гранати и автоматични оръжия. Знаеше къде са скрити два големи експериментални бомбардировача (конструирани без знанието на Конгреса), но не можеше да ги закара във Вегас, а дори да успее, нямаше кой да ги пилотира. Беше сигурен, че за тази цел е необходим поне десетчленен екипаж. Траш приличаше на уред с инфрачервени лъчи, който улавя топлинните вълни и на монитора се появяват източниците на топлина, подобни на червени дяволчета. Незнайно по каква причина, той беше способен да „усети“ и безпогрешно да открие местонахождението на най-различни оръжия, изоставени в пустинята, където бяха реализирани толкова тайни експерименти. Можеше да тръгне на запад и да достигне подземните лаборатории, превърнали се в гробница за учените, работили върху проект „Синева“. Но унищожаването на враговете чрез супервирус не му беше по вкуса и обърканите му, но донякъде логични разсъждения му подсказваха, че не би се поправило и на Флаг. Смъртоносният вирус не убиваше избирателно. За съжаление почти цялото население на Земята беше загинало, тъй като инициаторите на проект „Синева“ бяха пропуснали тази малка подробност.

Ето защо Боклукчията се отправи на северозапад, към военновъздушната база „Нелис“ и спря едва когато се озова пред високата ограда от бодлива тел, окичена с табели с надписи: „Собственост на правителството на САЩ — влизането строго забранено“, „Въоръжена охрана“, „Пази се — високо напрежение!“. Ала сега високото напрежение и въоръжената охрана ги нямаше и Траш необезпокояван влезе в обекта, като от време на време коригираше курса си. Нещо неудържимо го привличаше. Не знаеше какво е,.но усещаше че е голямо. Достатъчно голямо.

Всъдеходът преминаваше през долчинки и се катереше по каменисти възвишения, подобни на скелети на праисторически животни. Въздухът беше сух и неподвижен. Температурата беше около четирийсет градуса. Тишината се нарушаваше единствено от ръмженето на мощния двигател на машината. Достигнал върха на невисок хълм, Траш видя какво има долу и за миг натисна спирачките.

В подножието на хълма се намираше градче и ниските постройки някак трептяха в нажежения въздух. Тук-там край прашните тротоари бяха спрели различни превозни средства. Градчето бе опасано от три реда бодлива тел и Траш беше впечатлен от порцелановите проводници, големи колкото юмрук, които показваха, че някога по оградата е текло електричество с огромно напрежение. Асфалтираното тясно шосе водеше до караулката, която приличаше на бетонен бункер. Тук нямаше табели с шеговити надписи от рода на „Оставете фотоапаратите си при дежурния полицай“ или „Ако ви е харесало тук, съобщете го на вашия конгресмен“. Единственият надпис в червено и жълто, цветовете, символизиращи опасност, гласеше: „Легитимирайте се незабавно!“

— Благодаря — прошепна Траш, макар да нямаше представа към кого се обръща. — Благодаря… много благодаря.

Шестото му чувство го беше довело тук, но и преди бе сигурен, че подобно място съществува.

Подкара всъдехода надолу по склона. След десет минути спря пред бариерата, преграждаща пътя към караулката и слезе да я разгледа. Подобни свръхсекретни обекти разполагаха с големи генератори за захранване с електроенергия в случай на авария. Съмняваше се, че генераторът може да работи три месеца без прекъсване, но все пак беше длъжен да провери дали електричеството е изключено, преди да се опита да премине бариерата. Беше достигнал целта си и трябваше да действа предпазливо, за да не се опече като свински бут в микровълнова фурна.

Зад бронираното стъкло на караулката седеше мумия във военна униформа и се взираше в далечината. Траш се промуши под спуснатата бариера и приближи до вратата на бетонния бункер. Побутна я и тя се отвори. Прекрасно! Когато подобен обект премине на аварийно захранване, всички врати автоматично се заключват. Ако си в тоалетната, оставаш заклещен там, докато всичко се нормализира. Но ако генераторите гръмнат, вратите се отварят.

От мъртвеца в бункера се излъчваше сладникава, особена миризма на канела, смесена със захар. Трупът не се бе разложил, а направо се беше мумифицирал. На шията му се виждаха тъмните петна, характерни за жертвите на капитан Трипс. В ъгъла беше подпряна автоматична пушка. Боклукчията я взе и излезе.

Нагласи оптичния мерник и намести оръжието в трапчинката на мършавото си рамо. Прицели се в един от порцелановите проводници и натисна спусъка. Разнесе се звук като от ръкопляскане и обонянието на Траш долови възбуждащата миризма на кордит. Проводникът се пръсна на хиляди парченца, но не последва синкаво-бял проблясък на високоволтова искра. Боклукчията доволно се усмихна. Тананикайки си тихо, се приближи към вратата на портала и я разгледа. Не беше заключена. Предпазливо я побутна и залегна. Под асфалта имаше мина. Сигурен бе, макар че нямаше представа откъде го знае. Беше длъжен да вземе съответните предпазни мерки.