Стивън Кинг - Сблъсък

В този миг прелетя през стаята и се удари в отсрещната стена. Пред очите му притъмня и замаян, той се строполи на пода. Разтърси глава, опитвайки се да проясни съзнанието си.

Ушите му пищяха.

Флаг беше освирепял. Крачеше напред-назад като животно, затворено в клетка, лицето му бе смъртнобледо от гняв. Надин се беше свила на стола си. Зловещият човек застана пред полицата, върху която беше подредена цяла менажерия от млечнозелени нефритени статуетки на животни. За секунда се втренчи в тях, като че ги виждаше за пръв път, сетне замахна и ги помете на пода. Те се разбиха на късчета, които полетяха във въздуха като отломки от шрапнели. Той изрита с босия си крак по-големите парчета Тъмната му коса беше паднала върху челото му. Отметна я с рязко поклащане на главата и се обърна към Лойд. На лицето му беше изписано гротескно изражение, едновременно на симпатия и съчувствие — „Емоции, истински, колкото е истинска банкнотата от три долара“ — помисли си Лойд. Флаг се приближи и му помогна да се изправи… стъпваше бос по натрошените стъкла, но очевидно не изпитваше болка… нито пък се нараняваше.

— Извинявай, Лойд. Хайде да пийнем по нещо. — Подаде му ръка и младият мъж си помисли, че шефът му е също като капризно дете. — Ти обичаш неразреден бърбън, нали?

— Да, благодаря.

Флаг отиде до бара и наля две огромни чаши. Лойд пресуши своята на един глътка. Когато постави чашата върху масичката, ръката му трепереше, но общо взето се чувстваше малко по-добре.

Дяволският човек промълви:

— Смятах, че никога не ще ти се наложи да използваш червения списък. В него бяха включени имената на осем души — трима от тях вече са мъртви. Това са членовете на Боулдърския организационен комитет, плюс старицата. Андрос беше един от тях, но съм абсолютно сигурен, че вече не е между живите. — Той предизвикателно изгледа подчинения си.

Лойд му докладва за онова, което беше открил, като време на време се консултираше с бележника си. Не, че имаше нужда от подсещане, но изпитваше необходимост поне за миг да откъсне поглед от изгарящите очи на дяволския човек. Започна с наученото от Джули Лори и завърши, описвайки разговора си с Бари Дорган.

— Казваш, че е умствено изостанал? — з амислено изрече Флаг.

— Да.

Зловещият човек закима и широко се усмихна.

— Да… — прошепна той, но сякаш на себе си — Да, това обяснява защо не можех да го видя… — Млъкна и се приближи до телефона. След миг нареждаше на Бари:

— Карл и Бил моментално да излязат с хеликоптерите. Поддържай с тях непрекъсната радиовръзка. Изпрати шейсет, не, сто души да завардят всички пътища, водещи на юг и изток от Невада. Погрижи се да са запознати с описанието на Кълън. Искам сведения на всеки кръгъл час.

Затвори и доволно потри ръце.

— Ще го пипнем. Съжалявам, че няма да можем да изпратим отсечената му глава на приятелчето му Андрос, тъй като Андрос е мъртъв, нали, Надин?

Надин остана безмълвна, втренчила в него мъртвешките си очи.

— Хеликоптерите едва ли ще свършат работа днес — свечерява се — обади се Лойд. — След три часа ще бъде тъмно като в рог.

— Не се притеснявай, приятелю — бодро произнесе Флаг. — И утре е ден. Слабоумният е още наблизо. Сигурен съм.

Лойд нервно мачкаше бележника си и му се искаше да бъде навсякъде, но не й тук. В момента Флаг беше в добро настроение, което със сигурност щеше да се изпари след като той научеше за подвизите на Траш.

— Има още нещо — колебливо изрече младият мъж. — Отнася се за Боклукчията. — Докато говореше, се питаше дали ще последва ново избухване.

— Добрият стар Траши? Сигурно отново е предприел някоя от изследователските си експедиции.

— Нямам представа къде е в момента. Появи се замалко в Индиан Спрингс, извъртя ни гаден номер и отново изчезна. — Той разказа за случилото се, предавайки точно думите на Карл.

Лицето на Флаг помръкна, когато разбра, че Фреди Кампанари е на смъртно легло, но когато Лойд свърши, отново сияеше. Вместо да побеснее от гняв, нетърпеливо махна с ръка и добави:

— Добре, де, добре. Когато се върне, ще го убиете.Но бързо и безболезнено. Не искам да страда. Все се надявах, че ще… изкара по-дълго. Вероятно не разбираш, но изпитвах… слабост и съчувствие към това момче: Смятах, че ще мога да го използвам — и го използвах, — но ме глождеше някакво съмнение. Дори най-добрият скулптор се наранява от длетото си, ако то е… неизправно. Нали така, Лойд? Лойд, който нямаше ни най-малка представа от оръдията на труда на скулпторите, послушно кимна.