Стивън Кинг - Сблъсък

— Приятно ми е — промълви той и пое топлата, мека ръка на жената, която, незнайно защо, му напомни за къс месо. После едва се въздържа да не изтрие дланта си в панталона. Ръката на Надин продължаваше да стърчи във въздуха.

— Сега можеш да си я свалиш, любов моя — каза Флаг.

Надин отпусна ръка в скута си, където тя се заизвива и загьрчи. Лойд с ужас осъзна, че жената мастурбира.

— Съпругата ми е неразположена — заяви дяволският човек и се изкиска. — Освен това е бременна. Няма ли да ме поздравиш, Лойд? Ще ставам татко. — Отново се изкиска; звук, напомнящ шумоленето на плъхове зад стара стена.

— Поздравления — едва изрече Лойд през посинелите си, изтръпнали устни.

— Пред нея можем да говорим всичко, нали, скъпа? Тя е истински гроб — извинете за морбидното сравнение. И така, какво се е случило в Индиан Спрингс?

Лойд премигна и се опита да превключи съзнанието си на друга скорост, чувствайки се разголен и длъжен да се защити. Накрая успя да проговори:

— Всичко е наред.

— Наред ли? — Флаг се приведе и в един миг Лойд беше абсолютно сигурен, че дяволският човек ще си отвори устата и ще му отхапе главата. Неволно отстъпи назад, а шефът му продължи: — Не бих окачествил думите ти като подробен анализ на положението, Лойд.

— Има нещо друго, което…

— Когато искам да говоря за друго, ще те попитам! — Гласът на Флаг се извиси до писък. Лойд никога не бе виждал такава рязка промяна в настроението му и се изплаши още повече. — В момента искам доклад за инцидента в Индиан Спрингс и се надявам (за твое добро, Лойд), че си го подготвил!

— Разбира се… Добре — измънка младият мъж, измъкна бележника от джоба си и в продължение на половин час обсъждаха Индиан Спрингс, изтребителите на Националната гвардия и ракетите „Шрайк“. По всичко личеше, че Флаг се поуспокои, макар че човек никога не можеше да бъде сигурен в непредсказуемите му настроения.

— Смяташ ли, че могат да бомбардират Боулдър след две седмици? — обърна се той към Лойд.

— Навярно Карл ще успее — колебливо произнесе младият мъж, — но за другите двама не съм сигурен.

— Трябва да го направят — промърмори Флаг, стана и закрачи из стаята. — Искам до настъпването на пролетта, да ги накарам да се скрият в миша дупка. Искам да ги бомбардираме през нощта, когато спят, да сринем до основи този град, също като Хамбург и Дрезден през Втората световна война! — Обърна се и Лойд забеляза, че лицето му е като платно, а тъмните му очи проблясват налудничаво. — Ще им дам да разберат, задето дръзват да ми изпращат шпиони Обещавам, че напролет ще живеят в пещери. Тогава ще ги нападнем и ще си устроим лов на глигани. Ще им дадем хубав урок.

Лойд се осмели да проговори:

— Третият шпионин…

— Ще го открием. Не се безпокой, ще го пипнем мръсното копеле! — По тъмното му лице отново се разля чаровната му усмивка. Но за частица от секундата Лойд бе забелязал объркването и гнева на господаря си, бързо заменен с дежурната усмивка. И беше ужасен, защото никога не беше вярвал, че Флаг може да се страхува.

— Мисля, че разбрахме кой е — прошепна той. Флаг въртеше между пръстите си статуетка от нефрит и разсеяно се взираше в нея. Ала когато чу думите на Лойд, сякаш се вкамени и на лицето му се появи странно, някак си съсредоточено изражение. За пръв път белокосата жена даде признак на живот, втренчи поглед във Флаг, после бързо го отмести. Въздухът в помещението сякаш се сгъсти.

— Какво? Какво каза?

— Третият шпионин…

— Не — с неочаквана решителност го прекъсна Флаг, — въобразяваш си, че знаеш кой е.

— Ако правилно съм разбрал, той е приятел на някой си Ник Андрос.

Статуетката се изплъзна от пръстите на зловещия човек и се разби на пода. В следващия миг Лойд беше повдигнат от стола си. Флаг беше прекосил така светкавично стаята, че дори не го бе забелязал.

Сега, сграбчил предницата на ризата му, притискаше лице към неговото, очите му, подобни на очички на невестулка, не се откъсваха от тези на Лойд, от тялото му се излъчваше непоносима топлина. От гърлото му се изтръгна вик:

— И досега ми дърдори за Индиана Спрингс?!? Заслужаваш да те хвърля през прозореца! Нещо — може би фактът, че за пръв път осъзна уязвимостта на Флаг, или пък убеждението, че шефът му няма да го убие, докато получи информацията — помогна на Лойд да се окопити и да опита да се защити.

— Опитах се да го кажа! — изкрещя той. — А ти ме прекъсна. Не си ми съобщил и за „червения списък“, каквото и да означава това! Ако знаех за него, още снощи щях да пипна шибания малоумник