Стивън Кинг - Сблъсък

Скованите крака на младежа намериха педалите и той подкара колелото, движейки се с все по-голяма скорост, привеждайки се над кормилото, за да намали съпротивлението, докато накрая буквално летеше по шосето. Ако се бе натъкнал на някоя кола, положително щеше да връхлети върху нея и да се пребие.

Полека-лека започна да усеща, че се отдалечава от зловещата невидима сила. А най-чудното беше, че страшното червено око бе погледнало към него но не го беше забелязало („Може би защото съм приведен към кормилото“ — несвързано помисли Том)… след което се бе затворило.

Зловещият човек отново беше заспал.

Как ли се чувства заекът, когато върху него, като черен кръст, пада сянката на ястреба…, а после птицата отлита, без да му обърне внимание? Как ли се чувства мишката, когато котката, дебнеща цял ден пред дупката й , безцеремонно е изхвърлена навън от стопанина си? Как ли се чувства сърната, когато плахо пристъпва покрай великия ловец, кротко похъркващ след трите изпити бири? Може би не усещат нищо или пък изпитват същото, което Том Кълън усети, докато бързо се отдалечаваше от зловещата притегателна сила: огромно и наелектризиращо чувство на облекчение, на прераждане. А най-вече на радост, че се е отървал на косъм. Казваше си, че на радост, че се е отървал на косъм. Казваше си, че подобен късмет навярно е Божия поличба. Въртя упорито педалите, докато започна да се зазорява. Първите слънчеви лъчи обграждаха със златисто тъмносинята ивица на хоризонта. Звездите започваха да помръкват. Том беше уморен до смърт. След като измина още един-два километра, забеляза огромен овраг вдясно от шосето. Избута велосипеда и се спусна в падината, после, подчинявайки се на инстинкта си, го затрупа със суха трева и клони. На десетина метра видя две скали, които сякаш се подпираха взаимно. Пропълзя под тях, покри главата си с якето и почти моментално заспа.

Рандъл Флаг се бе върнал във Вегас.

Лойд го видя, когато пристигна; Флаг също забеляза помощника си, но не му обърна внимание. Прекоси фоайето на „Гранд Хотел“, водейки след себе си някаква жена. Хората неволно обръщаха глави към нея, въпреки всеобщото нежелание когато и да било да поглеждат към лицето на Флаг. Косата й беше бяла като сняг. Кожата й беше толкова изгоряла от слънцето, че напомни на Лойд изгарянията на жертвите от пожара в Индиан Спрингс. Очите й бяха абсолютно безизразни, по-страшни от очите на луд. Лойд си спомни, че по същия начин изглеждаше Ерик Стрелертьн след като дяволският човек беше свършил с него. Адвокатът бе жестоко наказан, задето се беше опитал да поучава Флаг как да си върши работата.

Флаг не удостои с поглед никого. Ухили се и заедно с жената влезе в асансьора. Вратите се затвориха след тях и те се изкачиха на най-горния етаж.

През следващите шест часа Лойд работи трескаво, за да е в състояние, когато шефът му го повика, да му докладва какво е свършил. Смяташе, че се е справил с всички проблеми; оставаше му само да отиде при Пол Бърлсон и за всеки случай да прегледа досието на онзи Том Кълън. Може информацията на Джули Лори да се окаже полезна. Той се съмняваше, но с началник като Флаг не биваше да пропуска дори най-малките подробности, за да не съжалява по-късно.

Вдигна слушалката и търпеливо зачака. След няколко секунди дочу изтракване, сетне прозвуча гласът на Шърли Дънбар, южнячката от Тенеси:

— Телефонистката слуша.

— Здрасти, Шърли, обажда се Лойд.

— Лойд Хенрайд! Как я караш?

— Горе-долу, Шърли. Моля, опитай се да ме свържеш с 6214.

— С Пол? Той е в Индиан Спрингс. Сигурна съм, че ще го открия в базата.

— Моля те, направи всичко възможно.

— За теб съм готова на всичко. Между другото, кога ще ми дойдеш на гости? Ще те почерпя със специалния си кейк. През два-три дни пека по един и съм сигурна, че ще ти хареса.

— Ще се отбия някой ден — отвърна Лойд и лицето му се изкриви в неприятна гримаса. Телефонистката беше четирийсетгодишна стокилограмова лелка, която му беше хвърлила око. Заради нея приятелите му го съсипваха от майтап, особено язвителни бяха Уитни и Рони Сайкс. Но тя си разбираше от работата и можеше да направи чудеса със скапаната телефонна система на Лас Вегас. След възстановяването на електроподаването, първата работа на заселниците беше да обновят телефонната централа, което се оказа трудна работа, тъй като повечето автоматични превключватели бяха изгорели, освен това непрекъснато ставаха аварии. Шърли се справяше с примитивната техника и търпеливо обучаваше колежките си. При това действително правеше страшен кейк.