Стивън Кинг - Сблъсък

— Сигурен ли е, че е бил Траш?

— Трудно можеш да го сбъркаш с тия страхотни белези по цялата ръка, нали? Обаче тогава никой не се усъмнил. Нали такава му е работата — да си пъха носа навсякъде.

— Горе-долу…

— Та ние с Джон се заловихме да огледаме останалите цистерни. И направо се шашнахме, когато открихме че към всички са прикрепени бомби. Цистерната, която използвахме, избухнала първа, тъй като ауспухът се нагрял, както вече ти обясних. Обаче и другите щяха да се взривят. От две-три в вече излизаше дим. Някои бяха празни, но други бяха заредени с авиационен бензин. Още десет минути и цялата база щеше да хвръкне във въздуха.

„Божичко — печално си каза Лойд. — Положението действително е лошо. По-лошо не би могло да бъде.“ Карл му показа ръката си, покрита с мехури.

— Изгорих се, докато измъквах един от нагорещените възпламенители. Сега навярно разбираш защо трябва да го разкараме оттук.

Лойд колебливо изрече:

— Възможно е някой да е откраднал бомбите от всъдехода му, докато е бил до тоалетната…

— Знаеш, че не е вярно — търпеливо каза пилотът. — Някой обиди Траш, докато се фукаше с играчките си и той се опита да ни изгори. Опитът му почти успя. Трябва да се предприеме нещо, Лойд.

— Добре.

През целия следобед Лойд разпитва за Боклукчията — виждал ли го е някой и имат ли представа къде е? Ала всички навеждаха очи и отговаряха отрицателно. Очевидно новината се беше разчула. Донякъде това беше полезно. Всеки, който забележеше Траш, щеше да побърза и да докладва на Лойд, с надеждата, че той от своя страна ще спомене доносника с добро пред шефа си. Ала Лойд имаше предчувствието, че Боклукчията е изчезнал. Позабавлявал се е и е побързал да се върне в пустинята.

Втренчи се в картите пред себе си и едва сдържа желанието си да ги помете с длан на пода. Вместо това отново изшмекерува, премести едно асо и продължи да нарежда пасианса. Всъщност случилото се нямаше особено значение. Когато Флаг реши, просто ще протегне ръка и ще върне Боклукчията. Старият Траш ще свърши разпънат на кръст, както Хек Дроган. Такъв му беше късметът.

Не искаше да признае дори пред себе си, че започва да изпитва известно съмнение. Напоследък се бяха случили неща, които не му се нравеха.

Дейна например. Действително Флаг знаеше за нея, но тя не беше проговорила. Бе предпочела да намери спасение в смъртта, без да ги осведоми кой е третият шпионин.

Ето още нещо, което го тревожеше. Флаг не подозираше има трети агент. Знаеше за дъртия пръдльо и когато се върна от пустинята, беше научил за Дейна и им обясни как точно ще се справи с нея. Обаче планът му се беше провалил.

А сега случаят с Боклукчията.

Траш беше важна персона. Може едно време да е бил кръгла нула, но сега, подобно на самия Лойд, носеше на шията си черния камък с червено око. Лойд беше забелязал как, след като изпържи мозъка на онзи дядка в Лос Анджелис, Флаг сложи ръце на раменете на Траш и му каза, че всичките му мечти ще се сбъднат. А онзи му прошепна: „Ще дам живота си за теб.“

Ясно му беше, че Боклукчията обикаля пустинята с благословията на Флаг. А сега беше откачил.

Което създаваше сериозни проблеми. Поради което сега, в девет вечерта, Лойд седеше сам, шмекеруваше при подреждането на пасианса и съжаляваше, че не е пиян.

— Господин Хенрайд?

Сега пък какво? Вдигна поглед и видя хубавка девойка с капризно нацупени устни. Носеше прилепнали по бедрата бели шорти и късо бюстие, което едва прикриваше пъпките на гърдите й. На вид беше типичен шантаж, но беше пребледняла и се тресеше от нерви. Машинално гризеше нокътя си и Лойд забеляза, че и другите й нокти са нащърбени и изгризани.

— Какво има?

— Аз… трябва да се срещна с господин Флаг. — Гласът й постепенно отслабваше, докато премина в шепот.

— Нима? Да не би да си въобразяваш, че съм му секретарка?

— Не… посъветваха ме… да се обърна към вас.

— Кой ти го каза?

— Енджи Хършфийлд.

— А ти как се казваш?

— Ъъъ… Джули. — Тя се изкиска, но очевидно по навик. Все още изглеждаше много изплашена и Лойд уморено се запита какви ли още неприятности го очакват. Момиче като това не би искало среща с Флаг, без да има много сериозна причина. — Джули Лори.

— Слушай, Джули Лори, Флаг в момента не е в Лас Вегас.

— Кога ще се върне?

— Нямам представа. Заминава и се връща когато пожелае и не носи бипър. Нито пък ми дава обяснения. Щом имаш нещо за него, кажи ми го и аз ще се погрижа да го съобщя на шефа. — Момичето го изгледа недоверчиво и той повтори онова, което следобед беше казал на Карл Хоуг: