Стивън Кинг - Сблъсък

Карл се появи в два следобед на двайсети септември, стиснал под мишница мотоциклетната си каска. На лявата му буза имаше дълбока рана от изгаряне, едната му ръка бе покрита с мехури. Съобщи, че избухнал голям пожар, но за щастие щетите не били значителни, както би могло да се очаква. Взривила се цистерна с петрол и възпламенената течност заляла асфалта. Лойд го изслуша и заяви: — Добре. Ще уведомя шефа. Закарахте ли пострадалите в лечебницата?

— Да. Мисля, че Фреди Кампанари няма да доживее до залез слънце. Което означава, че оставаме двама пилоти — аз и Анди. Когато началникът се върне, кажи му това и още нещо. Искам да чупи тоя шибан Боклукчия. Ще остана само при това условие.

Лойд го изгледа втренчено.

— Нима?

— Точно така, по дяволите!

— Ще ти кажа нещо, Карл. Няма да предам съобщението ти. Щом искаш да заповядваш на шефа, направи го сам.

Внезапно летецът придоби объркано и поизплашено изражение, което не подхождаше на суровото му лице.

— Прав си, Лойд. Адски съм уморен и скапан. Раната на лицето ме боли ужасно. Повярвай ми, нямах намерение да си го изкарвам на тебе.

— Няма нищо, приятел. Затова съм тук. — Но понякога му се искаше да бъде другаде. Главата отново започна да го боли.

Карл продължи:

— Обаче Траш трябва да си отиде. Щом трябва, лично ще го кажа на шефа. Знам, че Боклукчията носи от ония, черните медальони и че сигурно е дупе и гащи с началството. Обаче знай, че има причини за пожара. — Пилотът седна и остави каската си на масата за бакара. — Мама му стара, как изобщо ще полетим с тези самолети, ако един от хората на шефа подпалва пилотите?

Няколко души, минаващи през фоайето на хотела, погледнаха стреснато към масата, на която седяха Лойд и летецът.

— Говори по-тихо, Карл.

— Дадено. Обаче проблемът ти е ясен, нали?

— Абсолютно сигурен ли си, че Траш го е направил?

— Слушай — Карл се приведе, — той беше в гаража, нали така? Забелязаха го и другите момчета.

— Смятах, че е на съвсем друго място, в пустинята. И търси едно нещо.

— Казвам ти, че се е върнал. Всъдеходът, дето го беше взел със себе си, беше претъпкан догоре. Един Бог знае откъде е намерил всичко това — нямам понятие. Така или иначе, замалко да утрепа всички ни. Знаеш го какъв е. Радва се на оръжията като дете на шоколадче.

— Прав си.

— Та, както ти разправях, за последно ни демонстрира от ония джаджи, дето им викат възпламенители. Издърпваш наконечника и лумва пламъче като да си драснал кибритена клечка. После, в продължение на трийсет-четирийсет минути, в зависимост от дължината на фитила, не се случва нищо. Чат ли си? След което избухва пожар.

— Ясно.

— И така, Траш ни демонстрира туй чудо и от кеф едва не му потичат лигите, а Фреди Кампанари му вика: „Хей, Боклукчията, нали знаеш, че който си играе с огън се напикава“ А пък Стив Тобин — знаеш го, оня, дето все се прави на много духовит — та Стив казва: „Момчета, крийте кибритите — Траши се върна.“ В този момент Боклукчията като че откачи. Изгледа ни на кръв и си замърмори под носа. Седях до него и ми се стори, че каза: „Никога вече не ме питай пенсионния чек на старата Семпъл.“ Това говори ли ти нещо?

Лойд поклати глава. Всичко, свързано с Боклукчията, смътно го тревожеше.

— После взе, че си отиде. Прибра си нещата, които показваше и се чупи. Право да ти кажа, на всички ни стана кофти. Не искахме да го обиждаме. Повечето от момчетата го харесват или по-точно — харесваха го. Като дете е, нали знаеш. Лойд кимна.

— Час по-късно проклетата цистерна избухна като ракета. И докато оправяхме поразиите, случайно вдигнах поглед и ето ти го Траш край казармената сграда, покачил се на всъдехода и ни наблюдава с бинокъл.

— Това ли е всичко? — с облекчение попита Лойд.

— Не. Иначе нямаше да те безпокоя. Все ме човъркаше мисълта за това, че цистерната се взриви точно като че ли беше използван дистанционен възпламенител. Когато бях във Виетнам, жълтите мутри взривяваха по същия начин сума наши оръжейни складове. Поставяха бомбите с възпламенител под камионите или в ауспусите. Ако никой не подкара камиона, устройството се взривява след като изтече времето, определено чрез часовников механизъм. Иначе избухва, щом ауспухът се нагорещи. И в двата случая следва „Бум!“ и вече няма камион. Само че тук винаги имаме по няколко цистерни и не ги използваме в определен ред. Ето защо, след като закарахме бедния Фреди в лечебницата, с Джон Уейт се върнахме в гаража. Нали се сещаш — Джон е началникът там и имах чувството, че ще подмокри гащите от страх. Оказа се, че е видял Боклукчията да влиза там.