Стивън Кинг - Сблъсък

— Струва ми се, че става дума за нещо важно, Лойд. — Изключително важно. Ако си свършиш добре работата, голямото началство ще бъде много доволно. — Ясно — Бари затвори телефона, Лойд също, уверен, че Дорган е разбрал неизреченото продължение на мисълта му: „Ако прецакаш работата, голямото началство много ще се нервира.“

След час Бари му позвъни и съобщи, че според него Том Кълън е напуснал града.

— Но младежът е малоумен — продължи той — и не умее да шофира. Не може да кара дори мотопед. Ако е тръгнал на изток, едва ли е стигнал по-далеч от Драй Лейк. Сигурен съм, че ще успеем да го настигнем. Само ми нареди. — Бари бърбореше неспирно. Беше един от малцината във Вегас, който знаеше за шпионите и бе прочел мислите на Лойд.

— Ще ти се обадя след малко — заяви Лойд и затвори телефона преди Дорган да успее да запротестира. Съзнаваше, че след грипната епидемия е някак си поумнял и е в състояние да разрешава проблеми, които преди биха му се сторили непосилни, но този беше прекалено сериозен, за да успее сам да се справи с него. Освен това го гризеше мисълта за червения списък. Защо не беше уведомен за това?

За пръв път, откакто се запозна с Флаг във Финикс, Лойд изпита ужасяващото чувство, че е уязвим, че има неща, за които дори не подозира. Навярно все още има шанс да заловят Том Кълън; Карл Хоуг и Бил Джеймисън с хеликоптерите си ще огледат всеки път, водещ на изток. Освен това младежът не беше Джек Изкормвачът, а просто един малоумник, който не .може да избяга надалеч, но го вбесяваше мисълта, че ако знаеше за този Андрос, когато Джули Лори дойде при него, Том Кълън щеше да бъде заловен още в апартамента му.

В съзнанието му сякаш се отвори врата, през която полъхна леденият вятър на страха. Флаг беше допуснал грешка. Флаг очевидно не се доверяваше напълно на Лойд Хенрайд. А това беше адски кофти.

И все пак трябваше да му съобщи за откритието си. Не искаше да поеме отговорността за преследването на беглеца. Не и след случилото се със съдията. Тъкмо се канеше да стане и да телефонира, когато към него се приближи Уитни Хорган.

— Шефът те вика, Лойд.

— Добре — отвърна той и се учуди колко спокоен е гласът му, макар страхът му да беше нараснал. Каза си, че никога не бива да забравя как отдавна да е пукнал от глад в затворническата си килия, ако не беше Флаг. Нямаше смисъл да се самозалъгва — принадлежеше тялом и духом на дяволския човек.

Докато вървеше към асансьора, му хрумна още нещо: „Все пак, не мога да си върша работата, ако не разполагам с необходимата информация.“ Натисна бутона за най-горния етаж и кабината се понесе безшумно. В съзнанието на Лойд се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „До този момент Флаг не знаеше за присъствието на третия шпионин. Врагът доскоро е бил сред тях, а Флаг дори не е подозирал!“

— Влизай, Лойд. — Облечен в хавлия на сини райета, Флаг му се усмихна добродушно. Младият мъж се подчини. Климатичната инсталация работеше и той изпита чувството, че е застанал на брулен от ледени ветрове хълм в Гренландия. И все пак, когато мина покрай господаря си, усети топлината, която се излъчваше от тялото му. Все едно, че се намираше в помещение с разпалена пещ.

В ъгъла стоеше жената, която тази сутрин беше дошла с Флаг. Косата й беше грижливо сресана и прибрана с фиби, тя носеше широка дреха, подобна на нощница. Лицето й беше абсолютно безизразно и щом я погледна, Лойд усети как го полазват тръпки. Когато беше петнайсетгодишен, заедно с няколко приятели бяха откраднали динамит от някакъв строителен обект и го бяха възпламенили и хвърлили в езерото Харисън. Мъртвите риби, които изплуваха на повърхността след взрива, имаха същите изцъклени, безжизнени очи.

— Искам да се запознаеш с Надин Крос — промълви Флаг зад гърба му и Лойд подскочи. — Тя е моята съпруга.

Смаян, младия мъж го погледна въпросително, но господарят му се усмихваше широко, а в очите му играеше закачливо пламъче.

— Скъпа, това е Лойд Хенрайд, най-довереният ми човек. Запознахме се във Финикс, където той тъкмо се канеше да изяде съкилийника си за вечеря. По-точно, вече си беше отрязал парченце от крака му за аперитив. Така ли беше, Лойд?

Младият мъж се изчерви до ушите и не промълви нито дума, макар че жената беше или откачена или натъпкана с наркотици.

— Протегни си ръката, скъпа — нареди дяволският човек. Жената се подчини безмълвно, като робот. Продължаваше да се взира в празното пространство.

„Божичко, това пък какво е?“ — уплашено си помисли Лойд и почувства как цялото му тяло се облива в студена пот, макар климатичната инсталация да работеше с пълна сила.