Стивън Кинг - Сблъсък

— Много скоро — добави Лойд и си помисли колко хубаво би било, ако работливата и надарена с ангелско сърце Шърли притежаваше сексапилното тяло на Джули Лори.

Доволна от обещанието му, Шърли ентусиазирано се залови за работа. По линията се разнесе бръмчене и припукване, сетне пронизителен вой, който накара Лойд стреснато да отдръпне слушалката от ухото си и да се намръщи. След малко се дочуха няколко последователни избръмчавания, означаващи, че телефонът в Индиан Спрингс звъни.

— На телефона Бейли — произнесе мъжки глас, който се чуваше глухо поради голямото разстояние.

— Обажда се Лойд — изкрещя той в слушалката. — Пол там ли е?

— Кой?

— Пол! Пол Бърлсон!

— Аха. Седи до мен и пие кока кола.

Настъпи мълчание. Лойд тъкмо си казваше, че връзката е прекъсната, когато чу гласа на Бърлсон.

— Налага се да викаме, Пол. Телефонните линии са направо скапани. — Всъщност не беше много сигурен, че Пол Бърлсон ще има сили да крещи. Беше кльощав човечец, носеше очила с голям диоптър и костюм с жилетка, въпреки горещината, поради което някой му бе изкарал прякора „господин Мраз“.

Ала той очевидно се справяше с работата си по осигуряване на различен род информация и веднъж Флаг, в момент на откровение, сподели с Лойд, че през 1991 година Пол ще бъде началник на тайната полиция. „И ще се справя страхотно“ — беше добавил той с топла и любяща усмивка.

Ала противно на очакванията му Пол съумя да говори малко по-високо.

— Носиш ли си указателя?

— Да — отговори Бърлсон. — Със Стан Бейли обсъждахме разпределението на хората на смени.

— Провери какво си записал за човек на име Том Кълън.

— Почакай секунда. — Изминаха няколко секунди, минута, две и Лойд тъкмо се питаше дали връзката не се е разпаднала, когато дочу гласа на Пол:

— Том Кълън… хей, чуваш ли ме, Лойд?

— Да, да, говори.

— Човек никога не е сигурен с тукашните телефони Слушай, твоят човек е на възраст между двайсет и две и двайсет и пет. Казал е, че не знае точно. Страда от лека умствена изостаналост. Годен е за определени видове работа Назначили сме го в бригадата за почистване.

— От кога е във Вегас?

— Пристигнал е преди около три седмици.

— От Колорадо?

— Да, което не бива да те притеснява. Тук вече има десетина души, които са опитали да живеят в Колорадо и не им е харесало. Те са прогонили младежа, който те интересува, тъй като правил секс с нормална жена — сигурно се страхуват, че гените му ще се предадат на следващото поколение — засмя се Бърлсон.

— Имаш ли адреса му?

Пол го продиктува и Лойд го записа в бележника си.

— Това ли е всичко, Лойд?

— Искам да провериш още едно име, ако имаш време.

Пол се засмя или по-точно се изкиска.

— Давай, нали съм в почивка?

— Интересувам се от някой си Ник Андрос.

Бърлсон моментално отвърна:

— Името му е в „Червения списък“.

— Така ли? — Лойд се опита да размишлява по-бързо, кое съвсем не се равняваше на скоростта на светлината. Нямаше представа какъв е този „Червен списък“. — Кой ти даде това име?

— А ти кой мислиш? — раздразнено попита събеседникът му. — Същият човек, който ми дава всички имена за включване в „Червения списък“.

— О, така ли? — Той се сбогува и затвори телефона. Връзката беше прекалено лоша, за да разговарят за щяло и нещяло, освен това бързаше да прекъсне, тъй като го измъчваха няколко въпроса

Червен списък! Очевидно в него бяха включени имена, които Флаг е дал единствено на Пол, макар последният да беше предположил, че и Лойд ги знае. Червен списък — какво ли означава това? Червеният цвят се използва при знака „стоп“.

Червеният цвят означава опасност. Той отново вдигна слушалката. — Тук телефонистката. Кажете, моля.

— Шърл, пак съм аз, Лойд.

— Успя ли да…

— Шърли, нямам време за празни приказки. Научих нещо, което може да се окаже много важно.

— Казвай! — Телефонистката смени закачливия тон с делови.

— Кой е на смяна в отдела по сигурността?

— Бари Дорган.

— Свържи ме с него. И забрави, че съм ти се обаждал.

— Добре, Лойд. — В гласа й се прокрадна страх. Лойд също се страхуваше, но изпитваше и странна възбуда.

Дорган се обади след секунда. Беше свестен човек, за което Лойд бе безкрайно благодарен. Прекалено много хора от типа на Поук Фрийман се бяха присламчили към полицейския отдел.

— Искам да арестувам един човек — нареди му Лойд. — И го искам жив, дори с цената на живота на твоите хора. Казва се Том Кълън и вероятно ще го заловиш в дома му. Доведи го незабавно в „Гранд“. — Продиктува му адреса на Том и го накара да го повтори.