Стивън Кинг - Сблъсък

Но Флаг вече не му се доверяваше. Беше безкрайно разтревожен от историята с шпионите.

Пред очите му изникна съдията с пръсната глава.

И девойката, която му се изплъзна в последната секунда Тя знаеше истината!

По дяволите, знаеше я.

Отправи разгневен поглед към вълците и те внезапно се нахвърлиха един върху друг, ръмжейки гърлено, все едно някой късаше плат в тишината.

Флаг знаеше всички тайни на противниците си, с изключение само на личността на третия шпионин. Кой ли е той? Рандал Флаг изпрати Окото на разузнаване, но то неизменно му показваше загадъчната, идиотски усмихната луна.

Кой е третият?

Как допусна девойката да му се изплъзне? Безразсъдната й смелост го завари неподготвен и когато всичко свърши, той остана зашеметен, стискайки парче от блузата й. Естествено знаеше, че тя крие нож и не беше трудно да й го отнеме, ала не беше очаквал, че момичето с един скок ще се озове на перваза на прозореца и без капчица колебание ще скочи от него.

Мислите му се гонеха в съзнанието му като невестулки в мрака.

Събитията се развиваха различно от очакванията му и това го безпокоеше.

А пък този Лодър…

Отначало се подчиняваше безпрекословно и действаше като играчка на пружина, с ключе, стърчащо от гърба й. Ела тук. Отиди там. Направи това. Направи онова. Но бомбата беше ликвидирала само двамина от враговете на Флаг — грижливо обмисленият му и блестящо изпълнен план бе провален от завръщането на умиращата дърта негърка. Накрая, след като се отърваха от Харолд… той за малко не уби Надин. Винаги, когато помислеше за това. Флаг изпитваше гняв. А пък тъпата женска стоеше до парапета и зяпаше младежа, сякаш го очакваше да стреля повторно, като че искаше да я убие. А кой ще довърши започнатото, ако Надин умре? Кой, освен неговият син?

Заекът беше изпечен. Флаг го измъкна от шиша и го сложи в алуминиевата чиния. — Хайде, мързеливи педерасти, яжте!

Собствените му думи го накараха да се изсмее на глас. Май че някога е служил в морската пехота? Почти бе сигурен в това. Имаше едно умствено недоразвито момче на име Динкей. Бяха го… Какво?

Флаг намръщено се загледа във войнишката си раница. Нима наистина бяха пребили стария Бу? Бяха му извили врата като на пиле? Смътно си спомняше миризмата на бензин… Но какво се бе случило?

Във внезапен пристъп на ярост замалко не запрати току-що изпечения заек в огъня.

Би трябвало да си спомня този случай, по дяволите! — Яжте, свине такива — прошепна той, но този път думите не му навяха никакви спомени.

Нещо странно ставаше с него, сякаш започваше да губи самоличността си. Някога можеше да погледне назад в миналото, като човек, който стои на горната площадка на стълбище, водещо към тъмна стая. Сега си спомняше единствено събитията, последвали избухването на супергрипната епидемия. Миналото бе забулено със завеса от мъгла, която леко се повдигаше, колкото в паметта му да проблесне искрица от спомен (например за Бу Динкей… ако изобщо съществуваше такъв човек), сетне отново се спускаше.

Единственото, което си спомняше със сигурност, бе как върви по шосе № 51, запътил се към Маунтън Сити и към дома на Кит Брейдънтън.

Тогава бе усетил, че се преражда.

Вече не беше човек в буквалния смисъл на думата (ако изобщо някога е бил такъв). Напомняше глава кромид лук, бавно обелвана слой след слой. Всеки слой бе символ на човешкото: способност да мисли, да си спомня, дори да изявява свободно волята си, ако подобно понятие изобщо съществува..

Започна да къса парчета от печения заек и отново се замисли.

Едно време, надушил дори най-малката опасност, моментално би се изпарил. Но не и този път. Настъпил беше неговият час, мястото му бе тук, където щеше да участва в най-грандиозната схватка в живота си. Няма значение, че още не е открил третия шпионин, че Харолд се изплъзна от контрола му и замалко не погуби годеницата на Флаг, майката на синовете му.

Смахнатият Траш беше някъде в пустинята и търсеше оръжията, които веднъж завинаги ще унищожат, онези досадници от Свободната зона. През Окото си Флаг следеше действията на Боклукчията и си мислеше, че той е по-необикновен дори от него. Напомняше му за хрътка с човешки образ, която безпогрешно надушва кордита, напалма и гелигнита.

След по-малко от месец реактивните изтребители на Националната гвардия вече ще могат да летят и ще бъдат снабдени със самонасочващи се ракети. А когато Флаг се убеди, че годеницата му е заченала, ще ги изпрати на изток