Стивън Кинг - Сблъсък

Погледът му се спря на Дейна, в очите му проблесна съчувствие.

— Е, а ти, малката, наистина загуби.

— Хайде, Лойд — повтори отново Уитни. — Ако сега не се махнеш оттук, ще направиш нещо, за което ще съжаляваш.

— Добре. — Двамата тръгнаха към вратата и Лойд я изгледа през рамо. — Той ще те размаже, кучко.

— Беше най-скапаният любовник в целия ми живот, Лойд — каза тя с мил глас.

Той понечи да се нахвърли върху нея, но Уитни и Кен Де Мот го хванаха за ръцете и го издърпаха навън.

— Обличай се, Дейна — каза Джени.

Тя се изправи, като разтриваше моравата синина на ръката си.

— Ти с тези хора ли си? — попита тя. — С такива като Лойд Хенрайд?

— Нали ти спеше с него, а не аз? — За пръв път лицето й промени безстрастния си израз — на него се изписа гневен упрек. — Мислиш, че е много мило да идваш тук и да ни шпионираш? Заслужила си всичко, което ще получиш. А ще получиш много, сестричке.

— Не спах просто така с него. — Тя си обу бикините. — И не съм шпионирала за собствено удоволствие. — Затваряй си устата, сестричке! Дейна погледна Джени право в лицето. — А ти как мислиш, госпожичке, с какво се занимават тук? Защо се учат да управляват реактивни самолети в Индиан Спрингс? А ракетите „въздух-земя“ са нужни на Флаг, за да спечели парцалена кукла за момичето си на селския панаир ли?

Джени стисна устни.

— Това не ми влиза в работата.

— Няма да ти влиза в работата, когато напролет полетят на реактивните си самолети отвъд Скалистите планини и унищожат всички, които живеят там?

— Надявам се това да е истина. Или ние — или вие. Така казва Той и аз му вярвам.

— Хората са повярвали и на Хитлер. Но ти не му вярваш, просто си уплашена до смърт.

— Обличай се, Дейна.

Дейна си обу панталоните, закопча копчето и дръпна ципа. Неочаквано сложи ръка на устата си.

— Струва ми се, че ще повърна… Господи!… — Грабна една блуза с дълги ръкави, изтича в банята и затвори вратата. Оттам се чуха звуци на повръщане.

— Отвори вратата, Дейна! Отвори вратата, или ще стрелям в ключалката!

— Лошо ми е… — Тя отново започна да издава давещи звуци. Безшумно отиде до аптечката, благодарейки на Бога, че бе оставила там ножа с гривната и молейки се за още двайсетина секунди…

Сложи гривната на ръката си. Сега от спалнята долетяха няколко гласа.

С лявата си ръка пусна крана на мивката.

— Минутка! По дяволите, гади ми се!

Но те нямаха намерение да я оставят там нито за минута. Някой ритна вратата. Дейна закрепи автоматичния нож. С отчайваща бързина облече блузата и закопча ръкавелите.

Напръска лицето си с вода. Пусна водата в тоалетната.

Последва още един удар по вратата. Дейна отключи и те нахлуха вътре.

— Прилоша ми — хладнокръвно изрече тя. — Жалко, че не успяхте, а?

Лойд я сграбчи за рамото и я блъсна в спалнята.

— Ще ти откъсна главата, мръсна кучко.

Дейна погледна към Джени, като се питаше как това усмихнато момиче се бе превърнало в безчувствена зловеща жена.

— Нима не разбираш, че той се готви да започне всичко отначало? — попита тя с тих глас. — Убийства, войни… епидемии?

— Той е по-силен и по-велик от всички — каза Уитни с удивителна мекота в гласа. — Ще ви заличи от лицето на земята.

— Стига сте дрънкали — рече Лойд. — Да тръгваме. Опитаха се да я хванат за ръцете, но тя се отдръпна назад, като скръсти ръце пред гърдите си. После поклати глава.

— Мога да вървя и сама — каза тя.

Казиното бе пусто. Наоколо обикаляха само няколко въоръжени мъже. Изглежда, им бе интересно да зяпат в стените, таваните и празните маси за игра. Вратите на асансьора се отвориха и Дейна и хората на Лойд излязоха от него.

Отведоха я до една врата в края на редица каси. Лойд я отключи с малък ключ. Преминаха през място, което приличаше на банка. Навсякъде имаше разпилени пари, дори по пода. Повечето банкноти бяха от петдесет и сто долара.

В дъното на тази зала Уитни отвори друга врата и тръгнаха по постлан с килим коридор към фоайето на хотела. През тялото й пролази страх като ледена вода. Лойд се наведе над някакво бяло гише и натисна копчето на интеркома. Беше се изпотил.

— Доведохме я, Р.Ф.

Тя усети как в нея се надига истеричен смях и бе безсилна да го потисне.

— Р.Ф.! Р.Ф.! О, това ми хареса! — тя избухна в силен смях и неочаквано Джени я плесна.

— Млъкни! — изсъска тя. — Нямаш представа в какво си се забъркала!

— Имам — отвърна Дейна. — Ти и останалите нямате никаква представа.

От интеркома се чу глас, топъл и приятен.