Стивън Кинг - Сблъсък

— Какво е направил?

Той замълча и тя си помисли, че няма да й отговори. Обикновено внимателно го подтикваше, като му задаваше въпроси, който го караха да се чувства важна личност, но този път имаше чувството, че е отишла твърде далеч, докато Лойд не каза със странния си глас:

— Само го погледна. Ерик говореше как иска операцията във Вегас да потръгне… как трябва да направим това или онова. Горкият Траш — той не е съвсем с всичкия си, нали разбираш, — просто го зяпаше, сякаш бе някоя телевизионна звезда. Ерик ходеше напред-назад като пред съдебни заседатели, а той му каза съвсем тихо: „Ерик“. Само това. И той го погледна. Аз не видях нищо. Но Ерик се вгледа продължително. Може би пет минути. Очите му ставаха все по-големи и по-големи… и тогава започна да хихика… Флаг също започна да се смее с него, и това ме уплаши. Когато той се засмее винаги ме хваща страх. Но Ерик продължи да хихика. Тогава Той каза: „Като се връщаш, остави го в Мохави.“ Това и направихме. И сигурно Ерик още скита там някъде. Погледна Ерик за пет минути и той подлудя.

Лойд дръпна силно от цигарата си и я загаси.

— Защо да говорим за такива работи?

— Не знам… как вървят нещата в Индиън Спрингс?

Лойд засия. Проектът бе негово дело.

— Отлично. Направо прекрасно. Към първи октомври, може и по-рано, трима вече ще могат да летят на „Скайхоук“. Ханк Роусън е направо великолепен. А Траш е истински гений. Не разбира от всичко, но щом стане дума за оръжия, направо се преобразява.

— Значи разбира от оръжия? — попита тя Лойд.

— Просто е бог. Под крилата на „Скайхоук“ са монтирани ракети „въздух-земя“. Никой не успя да разбере как се прикрепват. Господи, изгубихме цял ден само да разберем как да ги разопаковаме. А Ханк рече: „Почакайте да се върне Боклукчията.“

— Кога ще се върне?

— Ами той е странен тип. Остава във Вегас около седмица и отново заминава.

— Къде?

— В пустинята. Сяда във всъдехода си и заминава. Казвам ти, много е странен. Почти колкото Главния. На запад оттук няма нищо, освен забравена от Бога пустиня. Не знам как може да живее там. Търси нови играчки и никога не се прибира с празни ръце. Седмица след като се върнахме с него от Лос Анджелис, донесе със себе си куп картечници с лазерни мерници. А този път откри пластични мини. Разправя, че открил цял склад с паратион и още толкова дефолиант, което било достатъчно да бъде пометен целият щат Колорадо.

— И къде се намира всичко това?

— Навсякъде — безразлично отвърна Лойд. — Няма нищо странно в това. По-голямата част от Западна Невада и Източна Калифорния бе на доброто старо правителство. Там се провеждаха изпитанията с всякакви неща — всички видове, включително атомни бомби. Веднъж той я домъкна тук. Лойд се разсмя. Дейна усети хлад, ужасен смразяващ хлад. — Супергрипът е започнал някъде тук. Обзалагам се. Някой ден Траш ще открие това място. Казвам ти, просто надушва подобни неща. Знаеш ли каква е любимата му играчка?

— Не — отвърна Дейна. Не беше сигурна, че иска да научи… но тогава защо беше тук?

— Ракети с напалм. Намери пет парчета в Индиън Спрингс. Били подредени една до друга като автомобили от Формула-1. Просто се е влюбил в тях.

— Глупак — промърмори тя.

— Глупак или не, но когато Траш се върна, ние го отведохме в Спрингс. Обикаля известно време около ракетите „въздух-земя“ и ги прикрепи към самолетите за шест часа. Невероятен е, нали? Специалистите са били обучавани на подобни неща поне сто години. Но те не могат да се мерят с Траш. Той е истински гений.

„Искаш да кажеш — учен идиот. Обзалагам се, че зная откъде са тези обгаряния по него.“ Лойд погледна часовника и седна.

— Всъщност, трябва скоро да отида до Индиън Спрингс. Имам време колкото за един душ. Искаш ли да се изкъпем заедно?

— Някой друг път.

Когато душът отново зашумя, Дейна започна да се облича. Сложи си гривната с прикрепения към нея автоматичен нож. Само едно бързо движение на ръката и щеше да й израсне шести стоманен пръст с дължина десет сантиметра.

„Е, и какво от това — помисли си тя, — всяко момиче има своите тайни.“

Следобед Дейна работеше в бригадата по поддръжката на уличното осветление. Работата се състоеше в това да проверяват лампите и да подменят онези от тях, които бяха изгорели или разбити от вандали по време на епидемията. Бригадата се състоеше от четирима човека. Имаха камион със стълба, с който се движеха по улиците.

В края на деня Дейна сваляше плексигласовия глобус на един от фенерите, размишлявайки доколко й харесват хората, с които работеше. Най-много й допадаше Джени Енгстрьом, силно и красиво момиче, което преди епидемията е било танцьорка в нощен клуб, а сега стоеше зад лостовете в камиона. Такова момиче би искала да има за своя най-добра приятелка. Дейна не проумяваше, как се е оказала в лагера на зловещия човек. Не можеше да си го обясни, но не смееше да я попита.