Стивън Кинг - Сблъсък

Ала нещо се бе случило. От вчера вечерта всички се разхождаха из хотела със сведени очи и подпухнали лица. Уитни Хорган, бивш готвач, ги бе нахранил с някаква прегоряла помия, по вид напомняща кучешки консерви. Съдията бе мъртъв, но въпреки това те се бяха провинили в нещо.

Стана, отиде до прозореца и се загледа в пустинята. Видя как по шосе № 95 два големи училищни автобуса тръгнаха към военната база „Индиън Спрингс“ под непоносимите слънчеви лъчи. Знаеше, че днес ще се проведе еднодневен семинар по реактивни самолети. Тук, на запад, десетина души имаха нещо общо с авиацията, но за щастие нито един не можеше да управлява реактивен самолет. Но въз приемаха бързо.

Най-много я безпокоеше фактът, че знаеха за пристигането на съдията. Може би имаха шпиони в Свободната зона?

Беше напълно възможно. Беше съвсем в стила им. Но Сю Стърн й бе казала, че всичко се пази в дълбока тайна и едва ли между членовете на комитета имаше агент на Флаг.

Оставаше тревожната възможност Флаг сам да е разбрал за всичко.

Дейна бе в Лас Вегас вече осем дни и доколкото можеше да прецени, бе станала пълноправен член на обществото. Беше събрала достатъчно информация за подготвяната операция срещу Боулдър. Бе много изненадана и уплашена, че хората се отдръпваха от нея, когато споменеше името на Флаг, и се правеха, че не са я чули.

Но това бе през деня. Вечер в бара можеше да чуе безкрайни истории за него. Знаеше, че не всички от тях са истина, но й беше трудно да определи докъде стига истината и докъде измислицата. Беше чула как разправяха за него, че е обратен, че е върколак, че той е започнал епидемията, че е самият Антихрист, чиято поява е предсказана в Апокалипсиса. Беше чула за разпъването на кръст на Хектор Дрогьн, за това как Той е разбрал, че Хек употребява кокаин… точно както знаеше, и за това, че съдията е тръгнал на запад.

И по време на тези вечерни разговори никой не споменаваше името му. Сякаш хората вярваха, че това ще е достатъчно, за да го призоват, като духа от бутилката. Наричаха го „зловещия човек“, „високия човек“. А Рет Ървин го наричаше „стария Юда“.

Ако знаеше за съдията, не беше ли логично да предположи, че и тя е тук?

Шумът от душа престана.

— Не се разхождай гола, скъпа моя. Иначе пак ще ми стане. Тя се обърна към него, приканващо и с широка усмивка, като в същото време си мислеше с какво удоволствие би го отвела в кухнята и би пъхнала онова нещо, с което толкова се гордееше, в електрическата месомелачка на Уитни Хоргьн. Той погледна часовника си.

— Е, какво пък, имаме на разположение още четирийсет минути.

— Тогава ела при мен. — Той се приближи и тя посочи към гърдите му. — Само че махни онова нещо, наранява кожата ми.

Лойд Хенрайд сведе поглед към амулета си и го свали от врата си. Остави го на нощното шкафче и тънката верижка издаде тих звук.

— Така добре ли е?

— Много по-добре.

Протегна ръце към него. След миг той вкара в нея възбудения си пенис.

— Харесва ли ти? — попита той, дишайки тежко. — Харесва ли ти когато е в теб, скъпа?

— Господи, просто се побърквам — изстена тя, мислейки си за месомелачката.

— Какво?

— Казвам, че ще ме побъркаш! — викна тя.

След известно време без усилие симулираше оргазъм, като движеше бясно бедрата си и викаше силно. Той свърши след няколко секунди (спеше с Лойд вече четири дни и почти до съвършенство бе изучила начина му на любене). Когато усети струйката сперма да тече по бедрата й, погледът й се спря върху нощното шкафче.

Черния камък.

С червен процеп по средата.

Струваше й се, че я наблюдава.

После, както бе разчитала, Лойд се разприказва. Това беше част от ритуала. Обикновено я прегръщаше с едната си ръка през голите рамене, пушеше, гледаше отражението им в огледалото на тавана и й разказваше последните новини.

— Не бих искал да съм на мястото на Боб Тери — каза той. — Главният заповяда да запазим главата му. Иска да я изпратим обратно през Скалистите планини. Но онзи козел му е изстрелял два четирийсет и пет калиброви куршума в лицето от близко разстояние. Предполагам, че си е заслужил наказанието, но съм доволен, че не бях там.

— Какво се е случило с него?

— Не ме питай.

Откъде е разбрал Главния?

— Беше там.

По гръбнака й полазиха тръпки.

— Просто така, без никаква причина?

— Да. Той винаги е там, където има неприятности. Мили Боже, като си помисля какво направи с Ерик Стрелеторн, онзи хитрец, адвоката от Лос Анжелис…