Стивън Кинг - Сблъсък

По страните й се стичаха сълзи.

— Майко, какво да правим? — попита Ралф.

— Приближете се всички. Нямам много време. Отивам си у дома и в света няма човек, по-добре подготвен за това от мен. Приближете се.

Ралф седна на края на леглото. Лари и Глен застанаха в долната му страна, Фран стана, мръщейки се от болка, а Стю премести креслото й до Ралф.

— Бог не ви е събрал, за да създавате разни комитети — промълви старицата. — Повикал ви е тук, за да ви изпрати в поход. Иска да се опитате да унищожите властелина на мрака.

Тишина. Майка Абигейл въздъхна.

— Смятах, че ще ви поведе Ник, но Той го прибра при себе си — макар да ми се струва, че Ник все още не ни е напуснал. Не, не напълно. Но сега начело ще бъдеш ти, Стюарт. А ако Той прибере Стюарт, то начело ще застанеш ти Лари, а ако Той те повика при себе си, мястото ти ще заеме Ралф.

— Май пак останах на опашката — обади се Глен. — Какво…

— Да ни поведе? — хладно попита Фран. — Да ни поведе? Но накъде?

— Разбира се, че на запад, момичето ми — отвърна майка Абигейл. — На запад. Но на теб не ти е писано да тръгнеш. Само тези четиримата ще се отправят натам.

— Не! — Младата жена скочи на крака, без да обръща внимание на болката. — Какви ги говориш? Нима тези четиримата трябва да проникнат сами в леговището му? Хората, които представляват сърцето, душата и смелостта на Свободната зона? — Очите й блестяха. — За да ги прикове Флаг на кръстове, да дойде тук и следващото лято да ни избие до крак? Не съм съгласна да наблюдавам безразлично как мъжът ми ще се принесе в жертва на твоя Бог-убиец. Майната му на Господ!

— Франи! — На Стю му секна дъхът.

— Бог-убиец! Бог-убиец! Милиони — може би милиарди хора загинаха по време на епидемията. И милиони след това. Нямаме представа дали децата ни ще оживеят. Нима не му стига? Или това ще продължава дотогава, докато останат живи само мишките и хлебарките? Това не е никакъв Бог! Той е демон, а ти — негова вещица.

— Престани, Франи.

— Добре. И без това свърших. Искам да си вървя. Заведи ме у дома, Стю. Не в болницата — у дома.

— Искаме да чуем какво ще ни каже.

— Чудесно. Слушай и за двама ни. Тръгвам си.

— Чуй ме, момиченце.

— Как смееш да ме наричаш така!

Ръката на майка Абигейл се стрелна и здраво хвана китката на Франи. Тя застина. Очите й се затвориха. Главата й се отметна назад.

— Неееее трябваааа! О, Боже, Стю….

— Тук съм! — извика младият мъж. — Какво й направи?

Майка Абигейл не отвърна. Стори му се, че този миг продължи цяла вечност, а сетне ръката на старицата се отпусна.

Бавно, като замаяна, Фран замасажира китката си, въпреки че нямаше никакви следи. Очите й неочаквано се разшириха.

— Какво ти е? — разтревожено попита Стю.

— Изчезна — промърмори тя.

— Какво говориш? — Стю безпомощно започна да се оглежда наоколо.

— Болката… болката в гърба. Изчезна. — Тя удивено погледна към него. — Напълно изчезна. Виж. — Наведе се и докосна пръстите на краката си. Сетне пода: един, два пъти.

Отново се вгледа в лицето на майка Абигейл и възкликна:

— Това подкуп от твоя Бог ли е? Ако е така, може да си вземе изцелението обратно. По-добре болка, но заедно със Стю.

— Бог не раздава подкупи, дете мое — прошепна старата жена. — Просто дава знак и предоставя на хората свобода да го тълкуват.

— Стю няма да тръгне на запад — заяви Фран. Ала сега в гласа й имаше не само страх, а и изумление.

— Седни — настоя Стю. — Трябва да я изслушаме. Фран седна, като неспокойно опипваше кръста си.

— Трябва да тръгнете на запад — прошепна майка Абигейл. — Няма да вземете с вас нито вода, нито храна. Ще тръгнете още днес, дори без да се преобличате. Ще тръгнете пеша. Зная, че един от вас няма да стигне до целта, но не ми е известно кой ще бъде. Не знам дали с Божията помощ отново ще видите Боулдър. Не ми е дадено да го видя. Но знам, че онзи човек е в Лас Вегас и вие трябва да отидете при него. Ще стигнете до там и няма да трепнете, защото ще ви помага ръката на всемогъщия Господ. Да. С Божията помощ ще успеете.

Тя кимна и прошепна:

— Това е всичко. Казах ви онова, което трябваше.

— Не — прошепна Фран. — Невъзможно е.

— Майко — с пресипнал глас се обади Глен. Изкашля се и продължи: — Майко, не те разбирам. Ние… ние не сме близо до божествената сила, която управлява всичко това. Фран е права. Ако тръгнем натам, непременно ще ни убият, и то още преди да стигнем до Лас Вегас.

— Нима си сляп? Нима не видя, как Бог току-що излекува Фран? Нима мислиш, че в плановете Му е предвидена вашата смърт от ръката на редник от армията на Черния принц?