Стивън Кинг - Сблъсък

— Не, всичко е наред. Продължавай.

— … тя ме гледаше. Можеше само да шепне, но съвсем разбираемо. Каза ми, че Господ ще я прибере на разсъмване. Но преди това иска да поговори с оцелелите. Попитах я какво има предвид и тя отвърна, че Господ вече е прибрал Ник и Сюзън при себе си. Знаеше за смъртта им. — Той дълбоко въздъхна и прокара пръсти през косата си.

Луси се появи в другия край на коридора.

— Направих кафе. Можете да си налеете, когато пожелаете.

— Благодаря ти, скъпа — каза Лари. Луси неуверено се огледа наоколо.

— Да дойда ли с вас, момчета? Или това се отнася само за комитета?

Лари погледна Стю, който промълви:

— Ела. Имам чувството, че времето на комитетите изтече. Бавно се отправиха към спалнята, изчаквайки Франи.

— Тя ще ни каже — неочаквано заяви Ралф. — Майка ще ни каже всичко. Няма смисъл да се безпокоим.

Влязоха всички и майка Абигейл ги изгледа с помътнелите си очи, очите на човек пред прага на смъртта.

Фран бе подготвена, но все пак се шокира от външния вид на старицата, която бе само кожа и кости. В стаята дори не се усещаше воня на гнило или на смърт; вместо това миришеше така, сякаш се намираха на прашен таван… не, по-точно в гостна. Иглата на системата беше излязла до половината, защото липсваше плът, в която да се закрепи.

Въпреки това очите на майка Абигейл не бяха се променили. Бяха топли, мили и човешки. Това бе облекчение, но Фран все още изпитваше страх… не, не точна страх, а нещо подобно на благоговение. Всъщност имаше предчувствието, че върху плещите им ще се стовари огромна отговорност.

„Човек предполага — Бог разполага.“

— Седни, момичето ми — прошепна майка Абигейл. — Много ли те боли?

Лари заведе Фран до креслото и тя седна, въздъхвайки облекчено.

Без да откъсва от нея блестящия си поглед, майка Абигейл прошепна:

— Очакваш дете.

— Да… но как…

— Шшшшттт…

В стаята настъпи тишина. Като хипнотизирана, Фран наблюдаваше умиращата старица, която се бе появила в сънищата им преди да се появи в живота им.

— Погледни през прозореца, момичето ми.

Фран извърна лице към прозореца, където бе застанал Лари видя хората, струпали се отвън. Но вместо потискащ мрак, отвън идваше мека светлина. Не бе отражение от осветлението в стаята; бе утринната светлина. Франи съгледа мъглявото, леко изкривено отражение на детска стая с надиплени пердета на квадратчета. Видя люлка — но беше празна, Имаше кошарка — но беше празна. Страх изпълни сърцето й. Останалите го видяха изписан на лицето й, но не разбраха причината; не виждаха нищо през прозореца, освен част от двора осветен от уличните лампи.

— Къде е бебето ми? — пресипнало попита Фран.

— Стюарт не е баща на бебето, момиче, но животът на детето ти е в неговите ръце и в тези на Господ. Синът ти ще има четирима бащи, ако изобщо се роди.

— Но какво ще се случи?

— Господ крие това от моя взор — прошепна старицата. Празната детска стая бе изчезнала. Фран виждаше единствено мрака. И сега страхът здраво бе стегнал сърцето й.

Майка Абигейл прошепна:

— Дяволският син призова невестата си и възнамерява да засее семето си в нея. Дали Той ще позволи на детето ти да оживее?

— Престани — изстена Франи. И скри лице в дланите си. В стаята се възцари пълна тишина. Мрачното лице на Глен изглеждаше остаряло. Дясната ръка на Луси машинално се движеше нагоре-надолу по яката на халата й. Ралф стискаше шапката си, играейки си разсеяно с перото й. Стю наблюдаваше Франи, но не можеше да отиде при нея. Не сега. Спомни си за жената от събранието, която бе закрила очите си с ръце при споменаването на зловещия човек.

— Майка, баща, мъж, жена — прошепна майка Абигейл. — А срещу тях — Принцът на планините, властелинът на мрака. Аз се възгордях. Както и всички вие прегрешихте от гордост. Не сте ли чували, че не трябва да се доверявате на властелините на този свят?

Те мълчаливо я наблюдаваха.

— Електричеството не е отговор, Стю Редман. Радиопредавателите още по-малко, Ралф Брентнър. Социологията няма да свърши работа, Глен Бейтман. Нито твоето разкаяние Лари Ъндърууд. Й нероденият ти син, Фран Голдсмит, няма да може да предотврати онова, което ще се случи. Звездата на Антихриста изгрява! Но вие не желаете да служите на Бога!

Тя ги изгледа един по един.

— Бог ще постъпи както намери за добре. Вие не сте грънчарят, а глината в неговите ръце. Може би човекът от запад е грънчарското колело, на което ще бъдете оформени като еднакви глинени гърнета. Ала Бог не ми е доверил какво ще се случи с вас.