Стивън Кинг - Сблъсък

— Тежко ли съм ранена? — попита Фран.

— Имаш леки ожулвания и кракът ти е счупен, поне така твърди Джордж Ричардсън. Взривната вълна те е изхвърлила в другия край на двора. Получила си нараняванията от приземилото се върху теб канапе.

— Канапе?

— Не помниш ли нищо?

— Помня нещо като ковчег… тапициран ковчег…

— Било е канапето. Аз лично те издърпах изпод него. Направо бях изпаднал в истерия. Лари дойде да ми помогне и аз го ударих през устата. Толкова бях полудял. — Фран докосна бузата му и той хвана ръката й. — Помислих, че си мъртва. Спомням си, че си казах: „Какво ще правя, ако е мъртва?“

— Обичам те — прошепна младата жена.

Той я прегърна — внимателно, за да не й причини болка — и двамата дълго останаха така.

— Харолд? — накрая попита тя.

— И Надин Крос — допълни Стю. — Те са заложили бомбата. Но не постигнаха и наполовина целта си. И ако успеем да ги заловим преди да избягат на запад… — Той неочаквано плесна с изподраните си длани. Неочаквана студена усмивка се появи на лицето му и накара Фран да потръпне. Добре познаваше това му изражение.

— Не се усмихвай така — помоли го. — Никога. Усмивката му помръкна и той продължи:

— Хората откакто съмна претърсват околността. Ала не вярвам да ги открият. Казах им да не се отдалечават на повече от шейсет километра на запад. Предполагам, че Харолд е достатъчно хитър, за да ги примами да отидат по-надалеч. Знаем как са успели да взривят къщата. Използвали са експлозив, който се задейства чрез радиотелефон.

Фран сепнато възкликна и Стю я погледна загрижено.

— Какво има, момичето ми? Гърбът ли те боли?

— Не. — Неочаквано тя осъзна думите на Стю за това как Ник държал кутията, когато динамитът избухнал. Неочаквано всичко си дойде на мястото. Говорейки бавно, му разказа всичко за кутията от радиотелефон и разпилените жички под масата в мазето на Харолд. — Ако бяхме претърсили цялата къща, вместо да вземем само проклетия дневник, може би щяхме да открием бомбата. — Гласът й затрепери и затихна. — Ник и Сю щяха да са ж-живи и… Той я прегърна.

— Затова ли Лари изглеждаше толкова отчаян сутринта? Помислих си, че е защото го ударих. Франи, нима можеше да знаеш? — Трябваше да се досетим! Трябваше! — Тя опря лице в рамото му и отново зарони сълзи. Стю я прегръщаше, приведен в неудобна поза, защото болничното легло не можеше да се повдигне.

— Не искам да се самообвиняваш, Фран. Трябвало е да се случи. Нямало е начин, освен ако не си специалист-сапьор, да разбереш какво става по няколкото жички и празната кутия. Ако бяха оставили няколко заряда динамит, тогава щеше да е различно. Не те обвинявам, както и никой в Зоната.

Докато говореше, две мисли се въртяха в ума й.

„Вътре имаше само трима… това е истинско чудо. Майка Абигейл… тя се върна… ох, тя е в ужасно състояние… само чудо може да я спаси…“

С усилие на волята тя леко се повдигна, за да вижда лицето на Стю, и каза:

— Майка Абигейл… Всички щяхме да сме в къщата, ако не бяха дошли да ни кажат…

— Да, истинско чудо — повтори Стю. — Майка Абигейл ни спаси живота. Въпреки че е… — той замлъкна.

— Стю?

— Тя спаси живота ни, като се върна точно в този момент, Франи. Тя ни спаси живота!

— Тя мъртва ли е? — попита Фран и стисна ръката му. — Стю, и тя ли е мъртва?

— Върна се в града към осем и петнайсет. Момчето на Лари Ъндърууд я водеше за ръка. Беше онемяло, нали знаеш какво му става, когато е много възбудено, но я е отвело при Луси. Тогава силите й я напуснали — Стю поклати глава. — Мили Боже, как изобщо е стигнала толкова далеч…, а с какво се е хранила и какво е правила… Ще ти кажа нещо, Фран. Не съм си представял, че съществуват загадъчни явления. Ала сега съм сигурен, тази жена ни бе изпратена от Бога.

Тя затвори очи.

— Мъртва е, нали? Умряла е през нощта. Върнала се е, за да умре тук.

— Все още е жива. Според лекаря сигурно скоро ще умре, но все още се държи. Страхувам се. Тя спаси живота ни, като се върна навреме, но се страхувам за нея, и се страхувам при мисълта защо се е върнала.

— Какво искаш да кажеш? Майка Абигейл никога не би причинила зло…

— Тя прави това, което й нареди Бог — дрезгаво отвърна Стю. — Същият този Бог, който уби собствения си син.

— Стю!

Пламъкът в очите му угасна.

— Не знам защо се върна и дали има какво да ни каже. Не знам. Може да умре без да се върне в съзнание. Джордж каза че съществува подобно възможност. Но знам, че експлозията… и смъртта на Ник… и завръщането й… ни накараха да прогледнем. Хората знаят, че Харолд е причинил взрива, но смятат, че Той е накарал Харолд да го направи. По дяволите аз също мисля така. Мнозина смятат, че Флаг е отговорен за плачевното състояние на майка Абигейл. Аз лично не съм сигурен. Не зная нищо, но се страхувам. Имам чувството, че всичко ще свърши зле. Преди не изпитвах подобни чувства, но сега е съвсем различно.