Стивън Кинг - Сблъсък

„В моя сън слизах в мазето за туршия и видях някой да стои до пещта… просто някакъв силует. И знаех, че е Той.“

По небето заблестяха звезди. Застудя. Бутилките бяха пресушени. Лулите и цигарите проблясваха в мрака.

„Чух, че хората от комитета са изключили всички уреди.“

„Браво на тях. Ако в близко бъдеще нямаме електричество, ще си имаме големи неприятности.“ Хората продължаваха да си шепнат, невидими в мрака. „Предполагам, че сме в безопасност, поне през тази зима. Няма начин онзи човек да премине през проходите. Но на пролет…“

„Ами ако разполага с атомни бомби?“

„Майната им на тях, но ако има няколко от онези гадни неутронни бомби? Или бактериално оръжие?“ „Или самолети?“

„Тогава какво?“

„Не знам.“

„Проклет да съм, ако знам.“

„Нямам ни най-малка представа.“

Около десет часа вечерта се появиха Стю Редман, Глен Бейтман и Ралф Брентнър и започнаха да раздават листовки. Ралф леко накуцваше, защото парче от готварската печка бе откъснала парче от десния му прасец. На листовките бе написано:

Това сякаш бе сигнал хората да се разотидат. Те си тръгнаха безмълвно в мрака. Повечето запазиха листовките си, но имаше и такива, който ги смачкаха и захвърлиха. Всички се прибраха по домовете си, за да се опитат да поспят.

И може би да сънуват.

Когато следващата вечер Стю откри събранието, залата бе препълнена, но присъстващите бяха много тихи. Зад Стю седяха Лари, Ралф и Глен. Фран се бе опитала да стане, но гърбът все още силно я болеше. Независимо от ужасяващия спомен, Ралф я снабди с радиотелефон, чрез който да участва в заседанието.

— Трябва да обсъдим някои неща — тихо произнесе Стю, но гласът му прозвуча ясно в притихналата зала. — Предполагам, че на всички ви е известно за взрива и смъртта на Ник, Сю и останалите, както и няма човек, който да не е разбрал за завръщането на майка Абигейл. Ще поговорим за това, но първо добрите новини. Ще ви ги съобщи Бред Кичнър.

Бред се приближи до катедрата и по лицето му нямаше и следа от вълнението, което го бе обзело вчера.

— Утре ще включим електростанцията — обяви той. Този път аплодисментите продължиха близо половин минута. По-късно Стю каза на Фран, че ако не бяха вчерашните събития, сигурно хората щяха да понесат Бред на ръце. Накрая ръкоплясканията заглъхнаха.

— Ще го включим по обяд и искам всички да сте готови по домовете си. Готови за какво? За четири неща. Искам да ви кажа нещо важно. Първо, изключете всяка лампа и електрически уред. Второ, направете същото и в празните къщи около вас. Трето, ако надушите газ, завъртете кранчетата. Чуете ли сирените на пожарната команда, моля да се притечете на помощ…, но бъдете разумни. Не искам да има катастрофи с мотоциклети и смъртни случаи. Имате ли някакви въпроси?

Няколко души поискаха уточнения. Той търпеливо отвърна на всички, единственият признак, издаващ нервността му бе, че въртеше черния бележник в ръцете си.

Когато въпросите бяха изчерпани, Брад каза:

— Искам да благодаря на всички, които работиха неуморно за да имаме електричество. Напомням на комитета по енергетика, че не е разпуснат. Ще последват неуредици и какво ли още не. Надявам се да помагате активно. Господин Глен Бейтман твърди, че може би тукашното население ще наброява десет хиляди, докато падне снегът и ще се увеличи следващата пролет. В Лонгмънт и в Денвър има електростанции, които трябва да бъдат включени преди изтичането на следващата година…

— Не и ако оня мръсник постигне целта си! — извика някой от дъното на залата.

Настъпи пълна тишина. Брад стоеше, здраво стиснал ръце, лицето му бе смъртно бледо. „Няма да успее да завърши речта си“ — помисли Стю, а сетне Брад продължи. Гласът му бе учудващо спокоен:

— Отговарям само за електричеството. Но смятам, че ние ще сме тук дълго, след като онзи човек си е отишъл. Ако не мислех така, щях да работя за него. Хич не ме е грижа за него?

Понечи да слезе от подиума и някой друг извика:

— Прав си!

Този път аплодисментите бяха безспирни, но в тях имаше нещо, което не се хареса на Стю. Наложи се да удари многократно с чукчето си, преди да въдвори ред.

— Следващата точка в дневния ред…

— По дяволите дневния ред! — изкрещя млада жена. — Да поговорим за тайнствения човек! Да поговорим за Флаг!

Настъпи суматоха. Стю така силно заудря с чукчето по катедрата, че то се счупи.