Стивън Кинг - Сблъсък

— Ала ние сме тук — проплака тя. — Ние и бебето, нали? Стю мълча дълго време. Фран реши, че няма да получи отговор. И тогава той каза:

— Да. Но докога?

На трети септември късно следобед хората започнаха да прииждат към дома на Лари и Луси. Сами, на двойки или по трима. Сядаха по стъпалата на къщите, на чиито врати бяха нарисувани големите тебеширени кръстове. Сядаха на бордюрите на тротоарите, по поляните, където по това време на годината тревата бе пожълтяла. Говореха тихо. Пушеха цигарите и лулите си. Брад Кичнър бе тук, ръката му бе превързана и висеше безпомощно на кърпа, преметната през врата му. Кенди Джоунс бе тук, както и Рич Мофат с бутилка „Блек Велвет“ в кафява кесия. Също и Норман Кейлог и Томи Геринджър, с навити ръкави на ризата, изпод които се показваха загорелите му, мускулести ръце. Хари Дънбъртьн и Сенди Дю Шен седяха заедно на одеяло и се държаха за ръце. Дик Волман, Чип Хобарт и шестнайсетгодишният Тони Донахю седяха близо до къщата на Лари и се черпеха с „Канадиън клуб“. Пати Крегер седеше с Шърли Хамет. Между тях имаше кошница за пикник. Кошницата бе пълна догоре, но те явно нямаха апетит. Към осем часа улицата се изпълни с хора, всичките наблюдаваха къщата. Велосипеда на Луси бе оставен наблизо, а до него бе паркиран големият Кавазаки на Ричардсън.

Лари ги наблюдаваше от прозореца на спалнята. Зад гърба му, на леглото в безсъзнание лежеше майка Абигейл. От острата миризма излъчваща се от тялото й, му се повдигаше (той мразеше да повръща), но не помръдна от мястото си. Това бе наказанието му за това, че Ник и Сюзън загинаха, а той бе оцелял и дори нямаше драскотина.

Лекарят бе отишъл за малко до лечебницата да провери как са пациентите му. От двайсетината пострадали бяха останали само шестнайсет. Трима се прибраха по домовете си а Теди Вейзък почина.

Добрият стар Лари — беше запазил пълно самообладание, докато другите губеха своето. Взривът го бе изхвърлил в лехата с цветя, но не бе получил дори драскотина. Около него падаха отломки, но нищо не го засегна. Ник бе мъртъв, също и Сюзън, а на него му нямаше нищо. Да, добрият стар Лари Ъндърууд.

Населението на Боулдър оплакваше мъртъвците си. Харолд, трябваше да се върнеш с дузина ръчни гранати, за да довършиш делото. Харолд! Лари го бе следвал през цялата страна, бе вървял по следата от „Пейдей“ и хитро измислени импровизации. Едва не изгуби пръстите си, докато зареждаше с бензин в Уелс. Харолд бе открил много по-лесен начин. Харолд бе този, който предложи членството в различни комитети да бъде съобразено с нарастването на населението. Харолд бе този, който предложи да се гласува временният комитет да бъде преизбран в постоянен, без промени в състава. Умникът Харолд. Харолд и неговият дневник. Харолд и усмивката му.

Много мило от страна на Стю да твърди, че никой не би се сетил какво замислят Харолд и Надин. Това разсъждение не минаваше при Лари. И преди бе виждал блестящите хрумвания на Харолд. Едно от тях бе изписано на покрива на хамбар с огромни букви. Трябваше да се досети. Инспектор Ъндърууд лесно проследяваше обвивки от шоколадчета, но не бе чак толкова велик, когато ставаше дума за динамит. Инспектор Ъндърууд бе едно голямо лайно. „Лари, ако знаеше…“ Гласът на Надин. „Ако искаш, ще коленича пред теб и ще те моля.“

Още един шанс да се избегне смъртта и разрушенията… Нещо, което никога нямаше да сподели с когото и да било. Защо още тогава не заподозря нищо? Ако не подробности за бомбата, свързана с радиотелефона, то поне нещо в по-общ план.

„Планът на Флаг.“

Да — зад всичко обикновено стоеше Флаг, зловещият кукловод, дърпащ конците на Харолд, Надин и Чарли Импенинг. И един Бог знаеше на колко още хора. Обитателите на Зоната биха линчували Харолд, но това бе дело на Флаг… и на Надин. И кой я бе изпратил при него, ако не Флаг? Но преди да отиде при Харолд, тя бе дошла при Лари. А той я бе отпратил.

Как би могъл да се съгласи? Чувстваше се отговорен за Луси. Бе задължен да откаже не само заради нея, но и заради себе си — усещаше, че са нужни само още един-два провала за да го унищожат като човек, и то завинаги. Така че я бе отпратил. Предполагаше, че Флаг е доволен от предишната нощ…, ако изобщо Флаг бе истинското име на онзи човек. Стю все още бе жив и можеше да говори от името на комитета. Глен бе жив и Лари предполагаше, че той е будната съвест на комитета, но Ник бе сърцето, а Сю, заедно с Фран, бе тяхна съвест. „Да — помисли си горчиво той, — всички унищожени наведнъж, хубава работа бе свършил нощеска този кучи син. Когато Надин и Харолд пристигнат там, сигурно ще ги възнаградят добре.“