Стивън Кинг - Сблъсък

Лари вдигна рамене:

— Трябва да поставим този въпрос пред комитета. Но аз самият също се досещам за нещо.

— Какво например?

— Електростанцията. Саботаж. Да се опитат да ви убият двамата с Фран. Това бе първото, което ми дойде наум.

Фран изглеждаше бледа и уплашена. Лари продължи:

— Струва ми се, че Харолд тръгна да търси майка Абигейл с теб и Ралф, надявайки се да му се предостави възможност да те убие.

— Имаше такава възможност.

— Може би, но се е уплашил.

— Престанете, моля ви — тихо изстена Франи.

Стю стана и отиде в дневната. Там беше включеният към акумулатор радиопредавател. След малко успя да се свърже с Бред Кичнър.

— Бред, умнико! Говори Стюарт Редман. Можеш ли днес да организираш нощно дежурство в електростанцията?

— Разбира се — чу се гласът на Бред. — Защо, по дяволите?

— Работата е деликатна. Току-що научих, че може би ще има опит за саботаж.

Отговорът на Бред се състоеше от ужасни псувни. Стю усмихнато кимна към микрофона.

— Разбирам чувствата ти. Дежурството е само за тази нощ, може би за следващата, доколкото ми е известно. След това всичко ще се върне към нормалния ритъм.

Бред заяви, че няма да му се наложи да обикаля дълго, за да събере дузина доброволци, готови да кастрират всеки бандит.

— Рич Муфат замесен ли е?

— Не, не е Рич. После ще ти обясня, става ли?

— Добре, Стю. Ще организирам дежурство. Стю изключи приемника и се върна в кухнята.

— Вие също пазете тайна. Знаете ли, тази работа никак не ми харесва. Старият плешив социолог може и да излезе прав.

Можехме да живеем тук като принцове, ако бяхме поискали.

Фран сложи ръка върху неговата.

— Искам двамата да ми обещаете да уредите този въпрос утре вечерта. Изгарям от желание всичко да приключи.

Лари кимаше.

— Изгнание. Да. Не ми беше идвало наум, но може би е най-доброто решение. Е, ще отида да взема Луси и Лио и се прибираме у дома.

— Ще се видим утре — каза Стю.

Призори на втори септември Харолд стоеше на платото Сънрайз и се взираше надолу. Градът тънеше в мрак. Надин спеше в малка двуместна палатка, която бяха взели заедно с другата туристическа екипировка, когато тайно напуснаха Боулдър.

„Ще се върнем, и то триумфално“ — помисли си той, ала знаеше, че ще им бъде трудно.

Подлите кучи синове му бяха отнели всичко — Франи и самоуважението му, сетне дневника, сега и надеждата му. Чувстваше се ограбен.

Силният вятър разрошваше косата му и караше опънатото платно на палатката да плющи като изстрели от картечница. Зад него Надин изстена в съня си. Харолд си помисли, че тя е не по-малко отчаяна от него, може би дори още повече. Стенеше насън, което означаваше, че я преследват кошмари.

„Но запазих здравия си разум. Мога да го направя. Ако бъда приет, независимо какво ме чака, и съм с ума си, това ще означава нещо. Да, нещо.“

Питаше се дали сега са там долу, Стю и приятелите му, обградили малката му къща, с намерение да го арестуват и да го хвърлят в затвора. Щеше да влезе в историята (ако някой от онези сантиментални глупаци си водеше бележки) като първия затворник в Свободната зона. Добре дошли, трудни времена. Ястреб е опандизен! Има да чакате… Бе поел по пътя си и помнеше как Надин сложи ръката му върху напълно побелялата си коса. „Твърде късно е, Харолд.“ Очите й бяха като на мъртвец.

— Добре — прошепна той. — Ще приключим с това.

Есенният вятър виеше в клоните на дърветата.

Комитетът на Свободната зона се събра четиринайсет часа по-късно в дома на Ралф Брентнър и Ник Андрос.

— Е, момчета, да започваме — каза Стю, почуквайки по масата.

Глен и Лари седяха до камината с гръб към огъня. Ник, Сюзън Стьрн и Ралф се бяха настанили на канапето. Ник държеше неизбежния молив и бележник. Бред Кичнър стоеше до вратата с кутия бира в ръка и говореше с Ал Бандел, който пиеше уиски със сода. Джордж Ричърдсън и Чад Норис седяха до големия прозорец, който заемаше цялата западна стена и се наслаждаваха на залеза над Флатотрън.

Фран седеше, облегнала гръб на шкафа, където Надин бе оставила бомбата. Между краката й бе сакът с дневника на Харолд.

— Внимание! — повиши глас Стю. — Включен ли е касетофонът, плешивко?

— Да, всичко е наред. Както виждам, устата ти също работи безотказно, Източен Тексас.

— Смазах я малко, така че сега е наред — усмихнато му отвърна Стю. Огледа групата от единайсет човека, разположили се из дневната.

— Имаме много работа, но първо искам да благодаря на Ралф, че любезно ни предложи да се съберем у дома му, както и за солените бисквити и пиенето…