Стивън Кинг - Сблъсък

„Прекрасно се справя с ролята си“ — помисли си Фран. Опита се да прецени доколко се е променил Стю от деня, в който го срещнаха с Харолд и не успя. „За постъпките на близките си човек винаги съди твърде субективно“ — реши накрая тя. Но бе сигурна, че в онзи първи ден Стю щеше да е поразен от мисълта, че би ръководил събрание от повече от дузина души и… вероятно би подскочил като ужилен, ако знаеше, че ще ръководи общо събрание в Свободната зона, на което ще присъстват повече от хиляда души. Сега наблюдаваше този Стю, който се бе появил благодарение на епидемията.

„Тя те извади на бял свят, скъпи — помисли си тя, — мога да плача за останалите, но толкова се гордея с теб и те обичам толкова много…“

— Първо ще предоставим думата на нашите гости — започна Стю — а после ще проведем кратко закрито заседание. Има ли възражения?

Нямаше.

— Добре — продължи той. — Давам думата на Бред Кичнър, а вие, момчета, го слушайте внимателно, защото след три дни този човек ще сложи лед в бърбъна ви.

Разнесоха се аплодисменти. Изчервявайки се и оправяйки вратовръзката си, Бред пристъпи в средата на стаята и започна с треперещ глас:

— Наистина съм щастлив че съм тук.

Съдейки по вида му, щеше да е далеч по-щастлив, ако се намираше някъде на Южния полюс и говореше пред пингвините. — А… ами… — той замълча, внимателно преглеждайки записките си, а после лицето му засия. — Електричеството! — възкликна той с вида на човек, извършил велико откритие. — В града след броени дни ще има електричество! Това е.

Отново се зарови из записките си и продължи: — Както знаете, вчера включихме двата генератора и единият изгоря от претоварване. Това се случи, защото след епидемията много електрически прибори са били оставени включени. Трябва да изключим всичко възможно. Трябва да влизаме по домовете, където не живее никой и да изключваме всичко. Ясно ли е? Още повече, преди да пуснем електричеството, трябва да предприемем елементарни предпазни мерки за евентуални пожари. Позволих си да проверя как стоят нещата с пожарната в източната част на Боулдър и…

Събралите се се изсмяха тихо, а Бред се поотпусна.

Огънят пращеше уютно в камината. „Всичко ще бъде наред“ — помисли си Фран. Харолд и Надин.бяха напуснали града сами, без да ги гонят. Така беше по-добре. Това решаваше всички проблеми и сега Стю бе в безопасност. Горкия Харолд, толкова й беше жал за него, но всъщност изпитваше страх, вместо жалост. Доволна бе, че домът му опустя, и с Надин вече не бяха в града. Радваше се, че са си отишли завинаги.

Харолд седеше върху дървената маса със скръстени крака. Очите му блуждаеха в празното пространство. В мислите си бе там, където Надин не можеше да го последва, и това я плашеше. Държеше двойник на радиотелефона, който се намираше в картонената кутия в дома на Ралф Брентнър. Над него се извисяваха борове, израснали по високите склонове на планината. Слънцето клонеше към залез.

— Но кога ще го направим? — попита Надин. Беше много притеснена и й се ходеше по нужда.

— Скоро — отвърна Харолд и мило се усмихна. Никога не бе виждала подобно изражение на лицето му. След няколко минути разбра, че изглеждаше щастлив.

Комитетът единодушно гласува за сформирането на бригада от двадесет човека по изключването на електрически уреди, под ръководството на Бред Кичнер. Ралф Брентнър обеща да зареди с вода двете противопожарни машини и да дежури с тях около електростанцията, когато бъдат включени генераторите.

Следващ се изказа Чад Норис. Той говореше тихо, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си. Докладва за работата на погребалния комитет през последните три седмици. Съобщи че са погребали двайсет и пет хиляди мъртъвци, повече от осем хиляди на седмица и че вече му се вижда краят.

— Ние сме или късметлии или благословени — каза той. — Масовото изселване — само така мога да го нарека — ни помогна значително. В друг град с размера на Боулдър, работата сигурно щеше да ни отнеме година. Очакваме да погребем още двайсет хиляди жертви на епидемията до първи октомври, но вероятно още дълго време ще се натъкваме на мъртъвци. Все пак искам да ви кажа, че работата е на привършване и не е необходимо да се тревожим за избухването на нова епидемия от разлагане на непогребаните трупове.

Фран се намести така, че да наблюдава залязващото слънце. Усети как изведнъж я заля силна вълна на носталгия по родния град. Бе осем без пет.