Стивън Кинг - Сблъсък

— Ти го вземи — каза Фран. — Дори не искам да го докосвам. Той извади дневника от дупката и машинално избърса праха от обложката. Започна да го прелиства напосоки.

Харолд използваше тънък писец, който му позволяваше да пише със ситни, красиви букви — почерк на добросъвестен, вероятно енергичен човек. Нямаше нови редове. Имаше само бели полета отляво и отдясно, толкова прави, че вероятно бяха начертани с линия.

— Ще са ни нужни три дни да прочетем всичко — каза Лари и продължи да прелиства дневника.

— Почакай — рече Фран и върна няколко страници назад. Там където непрекъснатият поток от думи бе прекъснат от смело очертано място. Онова, което бе написано вътре, бе нещо подобно на девиз:

„Да следваш собствената си звезда значи да се подчиниш на волята на по-велика Сила, на волята на Провидението; и все пак възможно ли е самият акт на следването на тази воля да е коренът на още по-могъща Сила? Твоят Бог, твоят Дявол държи ключовете от фара; така дълго се измъчвах с това през последните два месеца; но на всеки от нас Той е дал възможността да бъде навигатор.“

— Съжалявам — каза Лари. — Подобни мъдрости са извън пределите на онова, което мога да проумея. Ти разбираш ли нещо?

Фран бавно поклати глава.

— Според мен, Харолд иска да каже по свой начин, че да следваш някого е също толкова почтена работа, както и да бъдеш водач.

Лари отново запрелиства дневника, натъквайки се на още четири-пет оградени максими, под всяка от които с главни букви бе написано пълното име на Харолд.

— Виж това, Фран! — възкликна той.

„Твърди се, че най-страшните човешки пороци са гордостта и омразата. Но дали е вярно? Според мен те са най-големите добродетели. Да се откажеш от тях означава да се промениш в името на всеобщото добруване, заради благото на света. Много по-благородно е да ги приемеш, тоест светът да се промени за твое добро. Предстои ми голямо приключение.“

— Тази мисъл би могла да се роди в неспокойна душа — каза Фран. Стана й студено.

— Точно този начин на мислене ни доведе до тази катастрофа — съгласи се Лари. Бързо прелисти страниците до началото на дневника. — Да не губим време. Да видим какво можем да научим.

Нито един от двамата не знаеше какво да очаква. Не бяха прочели нищо друго освен заградените места или някоя и друга фраза в типичния за Харолд увъртян стил, която не означаваше нищо за тях.

Онова, което прочетоха в началото на дневника, бе абсолютен шок за тях.

Дневникът започваше от началото на първата страница, отбелязана с цифрата 1, заградена с кръгче. Прочетоха първото изречение, държейки дневника помежду си, като деца на урок по пеене. От устата на Фран се изтръгна приглушен вик и тя отстъпи назад, притиснала устни с ръка.

— Фран, длъжни сме да вземем дневника — каза Лари.

— Да…

— И да го покажем на Стю. Не знам дали Лио е прав за това, че са преминали на страната на зловещия човек, но няма никакво съмнение, че Харолд е опасно объркан. Ти сама се убеди в това.

— Да — повтори Фран. Чувстваше, че всеки момент ще припадне. Ето как стоят нещата с дневниците. Сякаш го бе знаела през цялото време, сякаш го бе знаела от момента, в който бе видяла мръсното петно в своя дневник. „Само не губи съзнание, не припадай“ — повтаряше си тя.

— Фран? Франи? Добре ли си? Гласът на Лари. Някъде отдалеч.

Първото изречение в дневника на Харолд беше: „Най-голямото удоволствие за мен в това възхитително пост-апокалиптично лято ще бъде да убия господин Стюарт Редман; може би нея също.“

— Ралф? Ралф Брентнър, вкъщи ли си? Хей, има ли някой вкъщи?

Тя стоеше на стъпалата и гледаше към къщата. На двора нямаше мотоциклети, само няколко велосипеда. Ралф би я чул, но вътре можеше да е немият. Глухонемият. Можеш да си викаш, докато посинееш, той няма да те чуе, макар да е вътре в къщата.

Премествайки пазарската си чанта от едната в другата ръка, Надин натисна дръжката на вратата и откри, че не е заключено. Влезе вътре. Намираше се в малък коридор. Четири стъпала нагоре водеха към кухнята, а други надолу към мазето, където Харолд й бе казал, че се намира апартаментът на Андрос. Придаде на лицето си приятен израз и заслиза надолу по стълбите, преповтаряйки повода за посещението си, сякаш той наистина бе там.

Влязох направо, защото реших, че няма да чуеш, ако почукам. Някои от нас искаха да разберат, дали ще се наложи да се работи нощна смяна, за да се поправят изгорелите генератори. Брад каза ли ти нещо по този повод?