Стивън Кинг - Сблъсък

— Да — призна тя, гледайки го право в очите, — но сега се чувствам по-добре. Много по-добре. — Заради бебето ли си се притеснила? — Не.

— От какво тогава?

— Ще ти кажа утре вечерта. А дотогава никакви въпроси. Ясно ли е?

— Нещо сериозно ли е?

— Стю, не зная.

Той я изгледа продължително.

— Добре, Франи — каза той. — Обичам те.

— И аз те обичам.

— Ще си легнеш ли? Тя се усмихна.

— Ще те изпреваря.

Утрото на първи септември бе облачно и дъждовно-скучен ден, който ти се иска да забравиш бързо — но нито един от жителите на Свободната зона нямаше да го забрави. Защото именно в този ден електростанцията заработи… поне за малко.

В дванайсет без десет Брад Кичнър погледна към Стю, Ник, Ралф и Джек Джексън, които стояха зад него в контролната зала. Брад нервно се усмихна и каза:

— Света Богородице, помогни ми!

Той рязко дръпна надолу двата прекъсвача. В огромната, подобна на пещера зала под тях двата пробни генератора започнаха да вият. Петимата мъже се доближиха до огромната стена от тъмно стъкло и погледнаха надолу, където стотина мъже и жени стояха със защитни очила, както ги бе инструктирал Брад.

— Ако съм сгрешил някъде, по-добре ще е да гръмнат само два вместо петдесет и два — беше им казал по-рано Брад.

Генераторите завиха още по-силно.

Ник побутна Стю с лакът и му направи знак към тавана на стаята. Стю вдигна очи и започна да се смее. Флуоресцентните лампи бяха започнали да светят слабо. Генераторите продължаваха да набират скорост, достигайки до постоянно равномерно бучене. Долу група работници заръкопляскаха, някои от тях потръпваха, докато го правеха, защото ръцете им бяха изранени от навиването на медната жица.

Сега флуоресцентните лампи излъчваха постоянна ярка светлина.

Ник беше обзет от чувство, напълно противоположно на онова, което изпитваше преди, когато лампите угаснаха в Шойо — не на обреченост, а на възкресяване.

Двата генератора захранваха с ток малък участък в северната част на Боулдър. Някои хора там не знаеха за изпитанието тази сутрин и мнозина от тях бяха побягнали, сякаш ги гонеха всичките дяволи от ада.

Телевизионните апарати се включиха с трясък. В къща на Спрус стрийт миксер започна да бръмчи и да бърка смес от яйца и кашкавал, която отдавна се бе втвърдила. Моторът на миксера скоро прегря и изгърмя. Електрически трион се задейства в пуст гараж. Печка за готвене също се включи.

Марвин Гай запя от тонколоните в магазин за стари плочи, който наричаха „Восъчния музей“; думите, подкрепени от възбуден дискоритьм, напомняха на сън от миналото: „Хайде да танцуваме… хайде да викаме…“

На Мапъл стрийт изгърмя трансформатор и ярка спирала от искри се разпиля наоколо, проблесна във влажната трева и изчезна.

В електроцентралата единият от генераторите зави по-високо, с отчаяни нотки. Започна да пуши. Хората отстъпиха назад, на границата на паниката. Залата взе да се изпълва със сладникавата миризма на озон.

— Натоварването е твърде голямо — изръмжа Брад.

Хукна към прекъсвачите в другия край на залата и изключи електроенергията. Воят на генераторите започна да замира, но докато престане напълно, се раздаде взрив, звукът от който бе частично заглушен от защитното стъкло.

— По дяволите! — извика Ралф. — Единият се подпали. Над тях флуоресцентните лампи изгаснаха. Брад рязко отвори вратата на контролната зала и изскочи на площадката. Думите му проехтяха в празното пространство.

— Бързо! Вземете пожарогасителите!

Няколко пожарогасителя бяха насочени към генераторите и огънят бе потушен. Миризмата на озон все още се усещаше. Останалите се струпаха около Брад на площадката.

Стю сложи ръка на рамото му.

— Съжалявам, че се получи така, приятелю.

Брад се обърна към него и се усмихна.

— Да съжалявам? За какво?

— Е, генераторът изгоря, нали така? — попита Джек.

— Да, по дяволите! А някъде в района на Северната улица изгоря трансформатор. Забравихме, по дяволите, всичко сме забравили! Те са били болни, умирали са, но преди това на никого не е минало през ум да изключи електроуредите си. Из целия Боулдър имаше включени телевизори, печки, електрически одеяла. Натоварването беше огромно. Тези генератори са направени така, че когато натоварването е голямо, те се включват към друг генератор, където натоварването е по-малко. Този генератор също се опита да се включи, но нямаше в какво, разбирате ли? — Брад се тресеше от възбуда. — Гери! Помните ли Гери в Индиана, изгоря до основи?