Стивън Кинг - Сблъсък

Те кимнаха.

— Не мисля, не можем да сме сигурни стопроцентово, но това можеше да се случи и тук. Ние също щяхме да изгорим, ако не бяхме изключили тока навреме. Едно късо съединение на някое електрическо одеяло може би щеше да е достатъчно. Тези два генератора се опитаха да прехвърлят част от натоварването, но нищо не се получи. И изгоряха. Имахме късмет, така смятам — повярвайте ми.

— Щом казваш — обади се Ралф с известно съмнение. Брад рече:

— Трябва да започнем работа отначало, но този път имаме само един повреден генератор. Бързо ще се справим. Но… — Той щракна с пръсти. — Няма да включим тока дотогава, докато не се убедим напълно. Може би трябва да организираме още една група. Още дванайсет човека?

— Разбира се — каза Стю. — А за какво?

— Група по изключването. Просто група мъже, която да обикаля Боулдър и да изгасва всички електроуреди. Не бих рискувал да пуснем електростанцията, докато всичко не бъде изключено. Все още нямаме пожарна команда, човече — изсмя се Брад като луд.

— Утре вечерта ще има заседание на комитета на Свободната зона — каза Стю. — Ще дойдеш и ще обясниш за какво са ти нужни хората и ще ги получиш. Но сигурен ли си, че следващия път няма да има претоварване?

— Абсолютно. И днес нямаше да се случи, ако не бяха включени толкова уреди. Като стана дума за това, някой трябва да отиде до северната част на Боулдър и да провери дали няма пожар.

Никой не бе сигурен дали Брад говори сериозно, или се шегува. Оказа се, че има няколко малки пожара, повечето от уреди с нагреватели. Никой от пожарите не се бе разпространил наоколо. И това, което хората от Свободната зона запомниха от този първи септември 1990 бе, че тогава се бе върнала електроенергията — макар и за трийсет секунди.

Час по-късно Фран излезе с велосипеда си до малкия парк срещу дома на Харолд. В северния край на парка малка рекичка бълбукаше тихо. Сутрешният ситен дъжд бе преминал в гъста мъгла.

Тя се огледа, но не видя Лари.Тръгна по мократа трева към люлките и нечий глас извика:

— Насам, Франи.

Стресната, тя погледна към малката постройка, където се намираха тоалетните, и за миг изпита страх. В сянката стоеше висока фигура и за секунда й се стори…

После фигурата пристъпи напред и се превърна в Лари, облечен в изтъркани джинси и риза цвят каки. Фран се отпусна.

— Изплаших ли те? — попита той.

— Да, малко. — Тя седна на една от люлките, сърцето й заби равномерно. — Просто съзрях силуета ти в сянката…

— Извинявай. Реших, че така ще е по-безопасно, въпреки че от къщата на Харолд това място не се забелязва. Виждам, че и ти си с велосипед.

Тя кимна.

— По-безшумно е.

— Скрих моя там под онзи навес — той кимна към постройката до спортната площадка.

Франи последва примера му. Миризмата вътре бе застояла и зловонна. Мястото явно бе обитавано от момчета, твърде млади или пияни, за да шофират и бе пълно с празни бирени бутилки и фасове. В далечния ъгъл се валяха смачкани панталони, а в близкия се виждаха останки от малък огън. Остави велосипеда си до този на Лари и бързо излезе. В сумрачното помещение, изпълнено с миризмата на отдавнашен секс, бе лесно да си представи, че зловещият човек стои зад нея, стискайки в ръката си извитата закачалка.

— Истинско място за почивка, нали? — сухо запита Лари.

— Не се покрива с идеята ми за приятно прекарване — гласът на Фран трепна. — Без значение какво ще излезе от онова, което ще узнаем, тази вечер ще разкажа всичко на Стю. Лари кимна.

— Не само защото е член на комитета. Нали сега е съдебен изпълнител.

Фран тревожно се вгледа в Лари. За пръв път наистина осъзна, че тяхната експедиция може да тикне Харолд в затвора. Щяха да се промъкнат в жилището му без заповед за обиск и да си пъхат носа навсякъде. — По дяволите! — възкликна тя.

— Да, не е лесно — съгласи се той. — Искаш ли да се откажем? След дълъг размисъл тя поклати глава.

— Добре. Смятам, че сме длъжни да разберем по един или друг начин.

— Сигурен ли си, че и двамата не са у дома?

— Да. Видях Харолд да заминава с един от камионите на погребалния комитет тази сутрин. А всички, които са в комитета по енергетика, са поканени днес на пробното пускане.

— Сигурен ли си, че тя е отишла?

— Отстрани може би ще е доста странно, ако не го направи, не смяташ ли?

Фран кимна.

— Предполагам, че е така. Всъщност, Стю каза, че се надява да пуснат електростанцията към шести.

— Това ще бъде велик ден — рече Лари и си помисли колко хубаво щеше да бъде отново да вземе голямата си китара „Фендер“, да я включи към още по-големия усилвател и да изсвири каквото и да е. Може би „Глория“ или „Разходка с куче“. Всъщност каквото и да е, само не „Скъпа, де го твоят мъж?“