Стивън Кинг - Сблъсък

— Да — отвърна тя. — Наистина смятам, че е възможно. Може би не само към Стю, но и към целия комитет. Но не зная какво…

Лари стисна рамото й. Изразът на лицето му се бе променил. Очите му се бяха разширили. Устните му се размърдаха, без да издават звук.

— Лари? Какво…

— Когато слезе долу — тихо заговори той. — Когато слезе в мазето да вземе тирбушон или нещо подобно.

— Какво?

Той бавно се извърна към нея, сякаш главата му бе закрепена с ръждясал винт.

— Знаеш ли — каза Лари, — може би има начин да разрешим този проблем. Не гарантирам, защото не съм поглеждал в тетрадката, но… в това има логика… Харолд прочита дневника ти и не само научава всичките ти тайни, но и заимства идеята ти. По дяволите, дори може би ти е завидял, че първа си го измислила. Не си ли водят дневници всички добри писатели?

— Искаш да кажеш, че Харолд има дневник?

— Когато слезе в мазето, в деня, в който занесох бутилка вино, разгледах дневната му. Той каза, че иска да смени мебелите си с по-съвременни, и аз се опитвах да си я представя как би изглеждала. Забелязах една разместена плоча на камината…

— Да! — извика тя така силно, че той подскочи. — В онзи ден, в който се промъкнах… и Надин Крос дойде… седнах до камината… помня тази разместена плоча. — Отново изгледа Лари. — Ето пак. Сякаш някой ни е водил за носа дотам…

— Съвпадение — каза той, но гласът му прозвуча неуверено.

— Така ли? И двамата сме били в къщата на Харолд. И двамата сме забелязали разместената плоча. И сега сме тук. Това съвпадение ли го наричаш?

— Не знам.

— А какво имаше под плочата?

— Дневник — бавно изрече той. — Поне така пишеше на корицата. Не погледнах вътре. Тогава мислех, че може да принадлежи на предишния собственик. Но ако беше така, Харолд непременно би го намерил. И двамата сме забелязали разместената плоча. Нека предположим, че той също я е открил. Дори ако човекът, живял там преди супергрипа, е записвал вътре малките си тайни — доходите си, укрити от данъчния инспектор, сексуалните си фантазии към дъщеря си, не зная още какво, — всички те все едно не са на Харолд. Не разбираш ли?

— Да, но…

— Не прекъсвай, когато инспектор Ъндърууд изяснява случая, лекомислено момиче. Значи, ако тези тайни не са на Харолд, защо ще върне дневника под плочата? Защото това означава, че тайните са негови. Това е бил дневникът на Харолд.

— Мислиш ли, че още е там?

— Може би. Трябва просто да отидем и да проверим.

— Сега?

— Утре. Той ще работи с погребалния комитет и Надин ще помага на електростанцията следобед.

— Добре — каза тя. — Да кажа ли на Стю?

— Защо да не изчакаме? Няма смисъл да раздухваме работата, преди да се уверим, че наистина е нещо важно. Дневникът може и да го няма вече. А може да се окаже и списък на неща, които трябва да бъдат направени. Може да е пълен с абсолютно невинни неща. Или може би там е записан политическият план на Харолд. Може да е зашифрован.

— Не помислих за това. Какво ще правим, ако се окаже… нещо сериозно?

— Предполагам, че ще трябва да покажем тетрадката на комитета на Свободната зона. Още една причина да свършим работата колкото се може по-бързо. Следващото заседание е на втори. Комитетът ще се оправи с този въпрос.

— Сигурен ли си?

— Да — отвърна Лари, но си припомни думите на Лио. Тя скочи от сцената.

— Сега се чувствам много по-добре. Благодаря ти, Лари.

— Къде ще се срещнем?

— В малкия парк срещу къщата на Харолд. Какво ще кажеш за утре в един часа?

— Чудесно — отвърна Лари. — До утре.

Франи тръгна за дома си с олекнало сърце. Не се беше чувствала така от седмици. Както бе казал Лари, алтернативата сега бе ясна. Дневникът можеше да докаже, че страховете им са безпочвени. Но ако излезеше обратното…

Е, нека тогава комитетът да реши. Лари й бе напомнил, че имаха събрание на втори септември вечерта, в дома на Ник и Ралф.

Когато се прибра у дома, Стю седеше на леглото с дебела книга с кожена подвързия, на която пишеше: „Въведение в системата на углавния кодекс на Колорадо“.

— Сериозно четиво — каза тя и го целуна по устата.

— А ти какво си мислиш. — Той запрати книгата в другия край на стаята и тя падна на тоалетната масичка с глух звук.

— Ал Бендел я донесе. Той с неговия правен комитет е развил голяма дейност. На следващото заседание иска да се изкаже пред комитета на Свободната зона, когато се съберем вдругиден следобед. А с какво бе заета моята прекрасна лейди?

— Говорих с Лари Ъндърууд. Той я изгледа настойчиво. Фран… плакала ли си?