Стивън Кинг - Сблъсък

Той потръпна.

Скоро усети, че скоростта на автомобила е намаляла под сто. После под осемдесет. Хлапето безспирно и монотонно ръсеше ужасни псувни. Колата заобикаляше спрените на пътя превозни средства. Наоколо цареше мъртвешка тишина.

— Какво, по дяволите, е това? — беснееше Хлапето. — Какво са правили? Решили са да пукнат на три хиляди метра височина? Ей, тъпанари такива, разкарайте се от пътя ми! Чувате ли ме? Разкарайте се от пътя ми, говна!

Траш се сви на седалката.

След следващия завой се оказаха пред купчина от четири коли, които напълно задръстваха платното. На пътя лежеше по лице мъж, облян в кръв, която бе засъхнала и представляваше тънък, червеникав, напукан слой. До него лежеше малка говоряща кукла. Вляво шосето бе предпазено с метални перила, високи два метра. Вдясно имаше бездънна пропаст, полускрита от гъстата мъгла.

Хлапето отпи от уискито, зави към пропастта и прошепна:

— Дръж се, Траши. Ще заобиколим.

— Няма място — промълви задавено Траш. Устата му бе пресъхнала, гърлото му се беше свило.

— Има достатъчно — прошепна Хлапето. Очите му блестяха. Потегли бавно. Гумите от дясната страна бяха излезли извън асфалта и се движеха по банкета.

— Без мен! — възкликна Траш и хвана дръжката на вратата.

— Стой си на мястото или ще бъдеш една мъртва торба с лайна.

Боклукчията извърна глава и видя пред очите си дулото на пистолета. Хлапето се закиска нервно.

Траш се отпусна на седалката. Искаше да затвори очите си, но не можеше. От неговата страна още десетина сантиметра оставаха до пропастта. Пред погледа му се разкриваше зашеметяващо стръмен склон, със синьо-сиви борове и огромни скали. Представи си гумите на колата, които сега навярно се намираха на пет сантиметра от ръба… после на четири…

— Още един сантиметър — провлачи Хлапето, опулил очи, ухилен до уши. Бледото му, кукленско лице бе покрито с пот. — Само… още… един.

Всичко свърши много бързо. Траш усети как дясната задна гума изведнъж рязко пропадна надолу. Чу как се посипа порой от малки камъчета, последвани и от по-големи. Изкрещя. Хлапето изпсува грозно, смени на първа скорост и натисна газта. От лявата им страна, където се намираше преобърнат микробус Фолксваген, се чу пронизително стържене на метал.

— ПОЛЕТИ! — изрева Хлапето. — ПОЛЕТИ КАТО ПТИЦА! ПОЛЕТИ! МАМКА МУ, ПОЛЕТИ!

Задните колела на колата се завъртяха на празни обороти. За миг им се стори, че се плъзгат надолу към пропастта. Сетне почувстваха тласък, колата се наклони рязко и изведнъж се оказаха насред пътя от другата страна на барикадата от катастрофирали коли.

— Казах ти, че ще успее! — изкрещя победоносно Хлапето. — По дяволите! Успяхме! Успяхме, Траши, мухльо, шубелия такъв!

— Успяхме — прошепна Боклукчията. Целият се тресеше от нерви. Не можеше да се контролира. После, за втори път, откакто срещна Хлапето, несъзнателно произнесе единствените думи, които можеха да спасят живота му. Ако не го беше сторил, Хлапето със сигурност щеше да го убие, това щеше да е неговият странен начин да отпразнува спасението си.

— Страхотно караш, шампионе — промълви Траш. Никога през живота си не бе наричал никого „шампионе“.

— Аааа… не чак толкова страхотно — каза снизходително Хлапето. — Има още поне двама в тая страна, които могат да се справят като мене. Чаткаш ли?

— Щом казваш, значи е така.

— Не дрънкай глупости, сладур, а слушай мене. Е, продължаваме. Чака ни още много работа днес.

Но много скоро, след петнадесет минути, се наложи отново да спрат след всичките хиляда и шестстотин километра и повече дори, които Хлапето бе изминал от Шревпорт, Луизиана, дотук.

— Не мога да повярвам! — възкликна той. — Мамка му… НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!

Отвори рязко вратата, изскочи от колата, стискайки в лявата си ръка полупразната бутилка с уиски и изрева:

— МАХАЙТЕ СЕ ОТ ПЪТЯ МИ! — После заподскача на високите си токове, сякаш танцуваше някакъв гротескен танц. Приличаше на някаква миниатюрна, разрушителна природна стихия, на земетресение в бутилка от бира. — МАХАЙТЕ СЕ ОТ ПЪТЯ МИ, СКАПАНЯЦИ, ВИЕ СТЕ МЪРТВИ, МЯСТОТО ВИ Е В ШИБАНОТО ГРОБИЩЕ, НЯМАТЕ РАБОТА НА ПЪТЯ МИ!

Хвърли бутилката с уиски. Тя се запремята из въздуха, разпръсквайки кехлибарената течност. Разби се на стотици парчета в едно старо порше. Хлапето млъкна и застана задъхан, поклащайки се напред-назад. Проблемът този път не бе така прост като преградата от четири коли. Проблемът този път бе в пълното задръстване на пътя. Платната в двете посоки бяха разделени от ивица тревна площ, широка около десет метра и колата може би щеше да успее да се прехвърли в противоположното платно, но във всяка посока имаше по шест коли, притиснати броня до броня. Аварийните платна бяха също задръстени. Някои шофьори се бяха опитали да се движат по тревната ивица, макар че беше неравна, на големи бабуни и от пръстта стърчаха камъни, като зъбите на дракон. Може би някои коли с двойно предаване бяха успели да се промъкнат, но пред очите на Траш се простираше огромно автомобилно гробище с натрошени, смачкани и повредени коли, детройтско производство. Сякаш шофьорите са били обхванати от някаква масова лудост и всички решили да участват в това апокалиптично разрушително дерби, в това автомобилно състезание на лунатици тук, по магистрала № 1–70.