Стивън Кинг - Сблъсък

Хлапето бе поставил ръката му върху един вид пистолет, който Траш добре разбираше как действа. Хвана го здраво с ръка и започна. Когато и това приключеше, Хлапето щеше да заспи и тогава Траш щеше наистина да се измъкне.

Хлапето дишаше на пресекулки. Започна ритмично да повдига бедрата си нагоре-надолу в синхрон с ръката на Траш. В началото Боклукчията не усети, че онзи откопчава панталоните му и че му ги смъкна заедно с гащите чак до коленете. Той не се възпротиви. За него беше без значение ако Хлапето искаше да му го навре отзад. Беше му се случвало и преди. Човек не умираше от това. Не беше отровно.

В следващия миг ръката му замръзна. Това, което почувства току до ануса си, не беше от кръв и плът. Беше хладно желязо.

Изведнъж осъзна какво е.

— Не — прошепна. Очите му се бяха разширили от ужас в тъмното. — В огледалото, което висеше на стената до тях, едва различаваше чертите на кукленското лице на убиеца с провисналите кичури над кръвясалите очи.

— Да — прошепна на свой ред Хлапето. — Не спирай да си движиш ръката, приятел. Нито за миг. Или може да натисна спусъчето на тая машинка. Ще пратя задника ти и всичко останало право в ада. Куршуми дум-дум, нали не си забравил, Траши. Чаткаш ли?

Стенейки, Траш отново започна да движи ръката си. Запъшка от болка, когато Хлапето запъха цевта в него бавно, въртейки я, бутайки, разкъсвайки го. А нима това го възбуждаше? Да, така беше.

След време Хлапето усети възбудата му и задъхано изрече:

— Харесва ти, нали? Знаех си, че ще ти хареса, боклук такъв. Обичаш да ти го вкарват в задника, нали? Кажи „да“, боклук. Кажи да или те пращам право в ада.

— Да — изквича Траш.

— Искаш ли и аз да ти го хвана?

Не искаше. Въпреки че беше възбуден, не искаше, но знаеше, че беше по-добре за него да каже „да“.

— Не бих ти пипнал пишката, дори да беше направена от диаманти. Сам си го направи. Защо Бог ти е дал две ръце?

Колко време продължиха? Бог може би знаеше, но не и Траш. Минута, час, век — какво значение имаше? Беше сигурен, че в мига, когато Хлапето стигне до оргазъм, той ще почувства две неща — топлата струя сперма на чудовището върху корема си и пълзящата като змия агония от и куршума, които щеше да разкъса вътрешностите му. Най-жестоката клизма.

В този миг Хлапето престана да движи бедрата си и Траш усети конвулсиите му. Ръката му стана хлъзгава, сякаш носеше гумена ръкавица. В следващия момент Хлапето извади пистолета от ануса му. Траш се разплака без глас от облекчение. Не се страхуваше да умре, поне докато служеше на лошия човек, но не искаше да пукне в тази мрачна мотелска стая от ръката на някакъв психопат. Не преди да е зърнал Сибола. Би отправил молитва към Бог, но инстинктивно разбираше, че Бог няма да се вслуша със съчувствие в молитвите на тези, които бяха решили да служат вярно на лошия човек. А и какво бе сторил Бог за Траш през живота му? Какво бе сторил и за Доналд Мъруин Елбърт?

Изведнъж Хлапето запя фалшиво, накъсано, с все по-тих глас, докато се унасяше отново.

— Аз и моите приятелчета ставаме все по-известни… да, лошите ни познават и не ни закачат…

После захърка.

„Сега ще се измъкна — помисли си Траш, но се страхуваше, че ако помръдне, ще събуди Хлапето. — Ще полежа само докато заспи дълбоко. Само пет минути. Пет минути му стигат.“

Ала в мрака никой не може да прецени кога са минали пет минути. Би могло да се каже, че в тъмнината пет минути не съществуват. Траш чакаше. Задрямваше и пак се пробуждаше, без дори да осъзнава, че е задрямал. Не след дълго заспа.

Намираше се на някакво шосе много, много нависоко. Звездите му се струваха така близко, че ако протегнеше ръка, щеше да ги хване, да ги свали от небето и да ги затвори в буркан, сякаш бяха светулки. Беше страшно студено. Беше тъмно. Едва-едва виждаше очертанията на скалите, покрити с ледена глазура от звездна светлина, между които се виеше пътят.

Нещо се движеше в тъмнината към него.

Тогава прозвуча неговият глас, сякаш идващ отникъде и едновременно отвсякъде. „В планината ще ти дам знак, Ще ти покажа силата си. Ще ти покажа какво става с тези, които се изправят срещу мен. Наблюдавай. Чакай.“

В мрака се отвориха множество червени очи, сякаш някой бе поставил тридесет сигнални лампи, беше ги покрил с калъфи и сега сваляше калъфите два по два. Очите заобиколиха Трашкан в смъртоносен обръч. В първия момент той си помисли, че принадлежат на невестулки, но когато обръчът започна да се стеснява, видя, че това са очите на сиви планински вълци, с наострени уши, със стичаща се от черните им муцуни пяна.