Стивън Кинг - Сблъсък

— Той е загрижен за теб, това е всичко — меко каза Стю, откъсна стрък трева и го пъхна между зъбите си.

— Точно така — намусено заяви Харолд.

— О, аз пък мислех, че се грижим един за друг — рече Франи, а младежът се изчерви до уши.

„Ако са трима, ще сформират общество“ — помисли Стю. Само че дали тези двамата са подходящи за тази цел? Момичето му харесваше, но момчето очевидно бе само един изплашен фукльо. А един изплашен фукльо може да се окаже много опасен, ако възникнат подходящи условия… или неподходящи.

— Както кажеш — изломоти момчето.

После злобно изгледа Стю, извади кутия „Малборо“ от джоба на якето си и запали цигара. Пушеше като човек, който е прихванал този навик отскоро. Например от завчера.

— Отиваме в Стовингтън, щата Върмонт — обясни Франи. — В епидемиологичния център. Ние… какво има, господин Редман?

Стю бе пребледнял като платно. Стръкчето трева, което дъвчеше, изпадна от устата му.

— Защо точно там?

— Защото съвсем случайно това е център за изследване на заразни заболявания — надуто изтърси Харолд. — Помислих че ако е останал някакъв ред в тази държава, или пък хора необходимата власт, които са оцелели след скорошния погром, има вероятност те да се намират в Стовингтън или в Атланта, където има подобен център.

— Точно така — потвърди Франи.

— Губите си времето — промълви Стю.

Франи го погледна изумена. Харолд изглеждаше вбесен; изпод яката му отново плъзна червенина и той заяви:

— Не смятам, че точно ти си достатъчно компетентен по този въпрос, скъпи приятелю.

— Предполагам, че съм. Оттам идвам.

Сега вече и двамата бяха изумени. Изумени и сащисани.

— Знаехте, че има такъв център? — потресена попита Франи. — И отидохте да проверите?

— Не, не беше точно така. Просто…

— Ти си лъжец! — гласът на Харолд изтъня и стана писклив. Фран забеляза как леден гняв проблесна в очите на Редман, но в следващия миг те отново бяха топли и мили.

— Не. Не съм.

— Аз пък казвам, че си! Твърдя, че не си нищо друго освен…

— Харолд, млъкни, ако обичаш! — Младежът обидено я изгледа.

— Но Франи, как можеш да вярваш…

— Как можеш да бъдеш толкова груб и враждебен? — разгорещено отвърна тя. — Няма ли поне да изслушаш какво ще каже човекът?

— Не му вярвам.

„Сега резултатът е равен“ — каза си Стю.

— Как можеш да не вярваш на човек, когото току-що си срещнал? Наистина, държиш се отвратително!

— Нека ви разкажа как узнах за това място — предпазливо изрече Стю.

После им разказа съкратената версия на историята, която започваше с това как Кемпиън се блъсна в колонките за бензин на Хап. Описа с няколко думи и бягството си от Стовингтън преди седмица. Харолд се взираше тъпо в пръстите си, които машинално скубеха мъха. Но по лицето на Девойката сякаш се разстилаше картата на някаква опустошена страна и на Стю му домъчня за нея. Бе тръгнала на път с това момче — на което, трябва да се отчете, му бе хрумнала добра идея — надявайки се, колкото и да бе невъзможно това, че от стария, даден наготово ред все нещо е останало. Е, сега е разочарована. И то много, ако се съди по изражението й.

— А Атланта? И този център ли е покосен от епидемията?

— Да — отвърна Стю и тя избухна в сълзи.

Искаше му се да я успокои, но на Харолд това едва ли би му харесало. Младежът хвърли разтревожен поглед към Фран, а после изтупа треволяка от ръкавите си. Стю й даде кърпичката си. Тя благодари разсеяно, без да вдига очи. Харолд отново го погледна злобно — като дебел малчуган, който иска целия буркан със сладко само за себе си. „Ах, как ще се изненада, когато открие, че момичетата не са като буркан със сладко“ — помисли Стю.

Когато плачът премина в леко подсмърчане, тя каза:

— Може би с Харолд ви дължим благодарност. Поне ни спестихте едно дълго пътуване, в чийто край ни очаква разочарование.

— Искаш да кажеш, че му вярваш? Разправя ти разни приказки от Хиляда и една нощ, а ти… ти ги приемаш?

— Харолд, защо да лъже? Какво би спечелил?

— Ха, откъде да знам какво си е наумил? — рязко попита той. — Убийство, например. Или изнасилване.

— Не съм привърженик на изнасилването — вметна Стю с мек глас. — Може би знаеш по въпроса повече от мен.

— Престани! Харолд, поне опитай да не бъдеш толкова груб.

— Груб? — извика той. — Опитвам се да се грижа за теб… за нас… а ти ме наричаш грубиян!

— Вижте — Стю запретна ръкава си. В свивката на ръката му имаше няколко белега от инжекции, които вече заздравяваха, и следи от синина. — Инжектираха ме с какво ли не.