Стивън Кинг - Сблъсък

Младеж с червеникава коса и с изкривено от ужас лице запрескача столовете като цирков акробат, сетне беше покосен от изстрел на 45-калибров пистолет. Други пълзяха по пътеките между редовете, както ги бяха обучавали да постъпват при подобни ситуации. Възрастен сержант с побеляла коса се изправи, разпери ръце като водещ на телевизионно шоу и с всичка сила изкрещя:

— СПРЕ-ЕЕЕ-ТЕ!

Куршумите мигом го пронизаха и тялото му заподскача нагоре-надолу като разкъсана кукла на конци.

Грохотът на оръжията и воплите на умиращите и ранените бяха толкова оглушителни, че уредите по пулта отчетоха сила на звука над петдесет децибела.

При падането си операторът неволно насочи камерата към тавана и въпреки че престрелката продължаваше, на зрителите милосърдно бяха спестени последвалите кървави сцени. След пет минути огънят стихна, разнасяха се само отделни изстрели, които след време също се прекратиха. Дочуваха се единствено писъците.

В 11:05 вместо тавана на студиото, на екраните се появи нарисувано човече, което намръщено се взира в нарисувания телевизор. На екрана на нарисувания телевизор пишеше: „ИЗВИНЕТЕ, ИМАМЕ ПРОБЛЕМИ!“

Надписът спокойно можеше да се отнася и за зрителите.

В 23:30 местно време стар буик, окичен с религиозни стикери от рода на „НАДУЙ КЛАКСОНА, АКО ОБИЧАШ ИСУС“ — неуморно обикаляше из безлюдните улици на Дъ Мойнс. През деня в града се разрази пожар, който унищожи сградите от едната страна на Хъл Авеню, както и прогимназията „Грандвю“; по-късно избухна бунт и погромаджиите опустошиха търговския район.

Преди падането на мрака същите тези улици бяха изпълнени с тълпи от хора, повечето от които под двайсет и пет години. Мнозина караха велосипеди. Те чупеха витрини, грабеха телевизори, пълнеха резервоарите си с бензин, докато зорко следяха да не ги нападне някой въоръжен човек. Ала сега улиците бяха пусти. Някои от метежниците — предимно тези с велосипедите — вече бяха напуснали града по магистрала № 80. Но повечето се бяха изпокрили по домовете си и трепереха зад заключените врати, тъй като вече бяха заразени от супергрипа или се страхуваха до смърт. Градът приличаше на апартамент след буйно новогодишно празненство, когато и последните гуляйджии са потънали в пиянски сън. Буикът зави по Юклид Авеню — счупените стъкла под гумите му скърцаха зловещо — и отмина две коли, блъснали се челно, които лежаха на една страна, а броните им бяха преплетени като прегърнати любовници след двойно убийство. От високоговорителя на покрива на буика се разнесе пронизително изсвирване, последвано от пращенето на стара, издраскана плоча; сетне призрачните, безлюдни улици на Дъ Мойнс се огласиха от звучния, напевен глас на майка Мейбъл Картър, която пееше „Оптимист бъди“.

„Оптимист бъди неприятностите забрави. И проблеми да имаш дори, ще ги разрешиш мигом ти. Оптимист, оптимист бъди.“

Старият буик продължаваше да кръстосва опустошения град, понякога обикаляше три-четири пъти около един и същи квартал. Винаги, когато попаднеше на дупка в асфалта (или прегазеше труп), плочата на грамофона прескачаше.

Двайсет минути преди полунощ колата спря до тротоара и моторът заработи на празни обороти. Сетне тя отново потегли. От високоговорителя гърмеше гласът на Елвис Пресли, изпълняващ „Старият кръст“, а нощният ветрец полюшваше клоните на дърветата и разнасяше дима, издигащ се от развалините.

Из речта на президента, излъчена по телевизията в 21 часа източно време, която не е била предавана от много станции:

„… нашата велика нация трябва да преодолее всички трудности. Не можем да си позволим да се плашим от сенките си като деца в тъмна стая, но в никакъв случай не бива да се отнасяме лекомислено към тази сериозна грипна епидемия.

Приятели мои, съграждани — американци, призовавам ви да не напускате домовете си. Ако се почувствате зле, останете в леглото, вземайте аспирин и пийте повече течности. Бъдете сигурни, че най-много след седмица ще усетите подобрение. Позволете ми да повторя онова, с което започнах разговора си с вас тази вечер: не вярвайте — не вярвайте — на слуховете, че тази разновидност на грипа е смъртоносна. В повечето случаи болните трябва да очакват, че състоянието им ще се подобри в разстояние на седем дни. И още нещо… (думите му са прекъснати от пристъп на кашлица)

— И още нещо — определени радикални, антиправителствени организации разпространяват неверни слухове, че този вирус е създаден и предназначен за военни цели. Приятели мои, това е чиста лъжа, която незабавно искам да изоблича. Нашата страна с чиста съвест подписа преработеното Женевско споразумение, третиращо използването на отровни и нервнопаралитични газове, както и на бактериологическо оръжие. Нито сега, нито по-рано…