Стивън Кинг - Сблъсък

— Разбрано. Край.

Тук Ричард Бърли, шефът на охраната на кампуса. Обръщам се към командира на военния отряд, разположен в южната част на кампуса. Повтарям: говори шефът на охраната Ричард Бърли. Зная, че подслушвате разговорите ни, затова ми спестете шибаните преструвки и се обадете. Приемам.

— Тук армейски полковник Албърт Филипс. Слушаме ви, Бърли. Край.

— База, тук кола 16. Младежите се събират пред паметника на жертвите от войната. Струва ми се, че възнамеряват да нападнат войниците. Тази работа не ми харесва. Приемам.

— Тук Бърли, полковник Филипс. Моля съобщете какви са намеренията ви. Приемам.

— Наредено ми е да не допусна излизане от кампуса и възнамерявам да изпълня заповедта. Ако тези хора са демонстранти, няма да пострадат. Но ако възнамеряват да нарушат карантината, не гарантирам за сигурността им.

— Да не би да искате да кажете, че…

— Точно така, Бърли. Край.

— Филипс! Филипс! По дяволите, отговорете! Това не са ви някакви комунистически партизани, а просто младежи! Американски младежи! Не са въоръжени, нито…

— Кола 13 вика базата. Хлапетата вървят право към войниците, капитане. Размахват плакатите. Пеят песента, дето я изпълняваше онази мадама Бейз. О, по дяволите! Струва ми се, че започват да хвърлят камъни! А войниците… Господи! О, Господи, Исусе Христе! Не могат да направят това!

— Базата вика кола 13. Какво става там?

— Обажда се Чъм, Дюс. Аз ще ти кажа какво става. Прилича на кланица. Съжалявам, че съм бил сляп. Тези мръсници, те… те покосяват хлапетата с картечници. И съм сигурен, че стрелят без предупреждение. Младежите… о, ето че се разпръсват във всички посоки. Божичко! Току-що едно момче беше разрязано от картечен откос! Всичко наоколо е залято с кръв… навярно седемдесет-осемдесет трупа лежат на тревата…

— Чъм! Обади се! Обади се, кола 12!

— База, тук кола 17. Чувате ли ме? Край.

— Чувам те, по дяволите, но къде е шибаният Чъм?

— Чъм и… Холидей… слязоха от колите си, за да огледат всичко по-добре. Ние се връщаме, Дик. По всичко личи, че в момента войниците стрелят един срещу друг. Нямам представа кой побеждава и хич не ми пука. Които и да спечелят, ние сме следващите им жертви. Когато (и ако) всички коли се приберат, предлагам да се скрием в мазето и да изчакаме онези юнаци да свършат патроните. Приемам.

— По дяволите…

— Престрелката продължава, Дик. Изобщо не се шегувам. Край.

По време на записа се чуват изстрели в далечината, все едно пукат кестени върху огън. Разнасят се и писъци… а през последните четирийсетина секунди и трясъкът на минохвъргачка.

Следва запис от предаване, излъчено на специална висока честота в Южна Калифорния. Записът е направен от 7:17 до 7:20 часа местно време.

— Месинджил, Зона 10. Чувате ли ни, база „Синева“? Това съобщение е закодирано като Ани Оукли, спешност плюс десет. Отговорете, ако ни чувате. Приемам.

— Тук Лен, Дейвид. По-добре да избегнем жаргона. Смятам, че никой не ни подслушва.

— Положението е неконтролируемо, Лен. Напълно неконтролируемо. Целият Лос Анжелес гори, в пламъци са и околностите му. Хората ми са или болни, или дезертьори, или мародерстват заедно с цивилното население. Намирам се в зала „Скайлайт“ в главната сграда на „Банк ъф Америка“. Около шестстотин души се опитват да разбият вратата и да ме заловят. Повечето са военни.

— Положението е критично. Центърът се разпада.

— Повтори, не те разбрах.

— Няма значение. Можеш ли да се измъкнеш?

— Не, по дяволите! Но поне ще им дам на тези мерзавци да разберат! Имам отлична карабина. Мръсници такива! Гадни копелета!

— Пожелавам ти късмет, Дейвид.

— На теб също. Докато можеш, дръж всичко под контрол.

— Ще се постарая.

— Не съм сигурен…

Тук разговорът се прекъсва. Разнася се трясък, скърцане на изкривен метал, звънтене на счупени стъкла, ревът на безброй гласове. Пукот на пистолети, сетне, много близо до радиопредавателя — глухи експлозии, очевидно се стреля с тежка карабина. Гласовете стават по-силни. Дочува се виещ звук от рикошет, силен писък, глух удар, сетне настъпва тишина.

Следва запис на предаване на честота, използвана от армията. Записът е направен в Сан Франциско от 19:28 до 19:30 местно време.

— Войници и братя! Превзехме радиостанцията и генералния щаб! Вашите потисници са мъртви. Аз, брат Зено, допреди няколко минути наричащ се старши сержант Роланд Гибс, се провъзгласявам за първи президент на Република Северна Калифорния! Властта е в наши ръце! Властта е в наши ръце! Властта е в наши ръце! Ако вашите офицери се опитат да отменят заповедите ми, застреляйте ги като бесни кучета! Да, като кучета. Като кучки със засъхнали лайна по задниците! Записвайте имената, званията и номерата на дезертьорите. Съставяйте списъци на хората, които водят подривна агитация и призовават към предателство към Република Северна Калифорния! Настъпва нова ера! Дните на потисниците ни са преброени! Ние…