Стивън Кинг - Сблъсък

Три откоса от автомат. Писъци. Звук от тежко падане. Пистолетни изстрели, нови писъци, непрекъснат грохот на автомат. Протяжен вопъл на умиращ човек. Три секунди мъртвешка тишина.

— Говори майор Алфред Нан, служещ в армията на Съединените щати. Обявявам се за временен главнокомандващ на войсковите части на САЩ, разположени в района на Сан Франциско. Шепата предатели, превзели генералния щаб, са ликвидирани. Командването поемам аз. Операцията продължава. Дезертьорите и предателите ще бъдат разстрелвани веднага, без съд и присъда. Сега…

Отново се разнасят изстрели от автомат. Някой надава писък.

Глас, отдалечен от микрофона:

— … всички. Залови всички! Смърт на свинете в униформи!

Изтрещява автомат. После всичко утихва.

В 21:16 местно време онези жители на Портланд, щата Мейн, които още не бяха болни и бяха включили телевизорите си на станция WCSH, онемели от ужас, наблюдаваха как огромен негър, очевидно болен и напълно гол, с изключение на набедрената препаска от розова кожа и баретата на морски пехотинец, изпълнява шейсет и две екзекуции.

Неговите съучастници, също негри, бяха полуголи и носеха отличителни знаци, свидетелстващи, че доскоро тези хора са служили в американската армия. Всички бяха снабдени с автоматични и полуавтоматични оръжия. Други членове на чернокожата „хунта“ държаха под прицела на своите винтовки и автомати двестата униформени войници, седящи на същите места, откъдето едно време присъстващите в студиото зрители наблюдаваха местните политически дискусии и телевизионната игра „Обади се по телефона и ще спечелиш“.

Чернокожият гигант, който често се усмихваше и удивително равните му, бели зъби проблясваха на фона на тъмното му лице, държеше 45-калибров пистолет. Стоеше до голяма стъклена сфера, която някога — като че преди стотици години — служеше за определяне на победителя измежду обадилите се телевизионни зрители. Негърът завъртя сферата, извади шофьорска книжка и извика:

— Редник Франклин Стърн, на сцената, м-о-ооо-ля! Въоръжените чернокожи, обкръжили зрителите, заоглеждаха табелките с имената на гърдите на войниците, а операторът, очевидно новак в професията, снимаше публиката в едър план с резки завъртания на камерата.

Най-накрая русокос младеж на около деветнайсет години насила бе изправен на крака и въпреки воплите и протестите му бе изведен на сцената. Двама негри го накараха да коленичи.

Гигантът се усмихна, кихна, изхрачи се и допря пистолета си до слепоочието на редник Стърн.

— Не! — истерично изкрещя младежът. — Ще се присъединя към вас, кълна се в Бога, ще дойда с вас…

— В името на Отца и Святого духа — напевно произнесе негърът и натисна спусъка. Устните му бяха разтегнати в ослепителна усмивка. Зад мястото, където коленичеше редник Стърн, имаше локва от кръв и мозък и сега той допринесе за увеличаването й.

Пляс.

Негърът отново кихна и за малко не се строполи на пода. Друг чернокож, който седеше на пулта (носеше зелено маскировъчно таке и снежнобели гащета), натисна бутона „аплодисменти“. Пред зрителите проблесна същият надпис. Негрите, които охраняваха пленниците, заплашително вдигнаха оръжията си. Белокожите войници лудешки заръкопляскаха.

— Следващият! — с прегракнал глас извика негърът с розовата набедрена препаска, извади документ от сферата и провъзгласи: — Сержант Роджър Питърсън, на сцената, м-о-ооо-ля!

Един от зрителите нададе вой и хукна към вратата на студиото, ала след няколко секунди го доведоха на сцената. В суматохата някакъв войник на третия ред се опита да скъса табелката с името си, прикрепена към куртката му. Прозвуча изстрел и той се свлече на стола си, а очите му се замъглиха, сякаш безвкусното представление го бе накарало да се унесе в мъртвешка дрямка.

Спектакълът продължи докъм 11:15, когато четири взвода военни с противогази и автомати превзеха студиото. Обречените на смърт пленници моментално се включиха в сражението.

Негърът с розовата набедрена препаска се строполи на земята, надупчен от куршуми. Продължаваше да проклина и да стреля в пода. Дезертьорът, застанал зад камера № 2, беше улучен в корема. Опитвайки се да задържи вътрешностите си, той се приведе и камерата бавно се завъртя, давайки възможност на зрителите добре да видят ужасяващите сцени. Полуголите негри от охраната отговориха на огъня и военните с противогазите започнаха да обстрелват мястото за публиката. Вместо да бъдат освободени, невъоръжените пленници откриха, че екзекуцията им се е ускорила.