Стивън Кинг - Сблъсък

В Картхейдж, на седемдесет километра от Спрингфийлд, се намираше военно поделение и отряд от двайсет души бе изпратен да се погрижи за Рей Флауърс. Двама човека отказаха да изпълнят заповедта и бяха застреляни на място.

Пътуването до Спрингфийлд им отне около час, през който в радиото се обади някакъв лекар и съобщи, че хората измират като мухи и че според него правителството лъже за ваксината; след него позвъни медицинска сестра и потвърди, че труповете от болниците в Канзас Сити се товарят на камиони; после в ефир се включиха някаква бълнуваща жена, която твърдеше, че за всичко са виновни летящите чинии от космоса, фермер, който съобщи, че армейски взвод с помощта на два багера току-що е завършил изкопаването на дяволски дълъг ров по продължение на шосе № 71 на юг от Канзас Сити, плюс още половин дузина слушатели, които имаха какво да разкажат.

Сетне някой заудря по вратата на студиото и приглушен глас изкрещя:

— Отворете! Отворете в името на Съединените щати! Рей погледна часовника си. Беше дванайсет и петнайсет.

— Е — каза той, — по всичко изглежда, че си имам гости. Но ние просто ще продължим разгово…

Изтрещяха изстрели от автомат, дръжката на вратата падна на пода, през зейналата дупка проникна синкав дим. Шестима войници с противогази и с пълно въоръжение нахлуха в студиото.

— Няколко войници току-що разбиха вратата — каза Рей в микрофона. — Въоръжени са до зъби… изглеждат така, сякаш се готвят да повторят военната операция за очистване на територията от противници, проведена във Франция преди петдесет години. Само че тези носят противогази…

— Прекрати предаването! — изкрещя едър мъжага със сержантски нашивки, който стоеше пред остъклената коментаторска кабинка и заплашително размахваше автомата си.

— Няма! — извика в отговор Рей. Почувства, че го втриса, и когато се опита да вземе цигарата си от пепелника, забеляза, че ръцете му треперят. — Тази станция има разрешително от РСС и аз съм…

— Отнемам ти шибаното разрешително! Незабавно прекрати предаването!

— Няма! — повтори Рей и се обърна към микрофона. — Дами и господа, току-що ми наредиха да прекъсна предаването и аз отказах да се подчиня. Струва ми се, че постъпих съвършено правилно. Тези хора се държат като нацисти, не като американски войници. Нямам намерение да…

— Последно предупреждение! — Сержантът вдигна автомата си.

— Сержанте — обади се един от войниците до вратата. — Смятам, че нямате право да…

— Ако този тип каже още една дума, застреляйте го! — изкрещя сержантът.

— Изглежда, че възнамеряват да ме убият — промълви Рей Флауърс, в следващия миг стъклената стена на кабинката му се разби на парчета и той падна върху пулта. Разнесе се пронизителен вой. Сержантът изпразни автомата си в контролния пулт и воят престана. Лампичките на телефонното табло продължаваха да примигват. Сержантът се обърна и заяви:

— Искам да се върна в Картхейдж до един часа и не… Трима от подчинените му едновременно откриха огън по него, единият стреляше със специална карабина, заредена с куршуми, съдържащи отровен газ. Сержантът подскочи, сякаш изпълняваше танца на смъртта, сетне падна по гръб сред развалините от контролната кабина. Единият му крак конвулсивно потръпна и под тежкия му ботуш парченца стъкло се посипаха от алуминиевата рамка.

Един от войниците, върху чието мъртвешки бледо лице се открояваха младежки пъпки, се разрида от облекчение. Другите стояха вкаменени и сякаш не вярваха на очите си. Тежка и отвратителна миризма на барут изпълваше помещението.

— Очистихме го! — истерично извика младият войник. — Божичко, очистихме сержант Питърс!

Колегите му мълчаха. Все още изглеждаха зашеметени и объркани, въпреки че после щяха да съжаляват задето не са убили сержанта по-рано. Бяха насила въвлечени в някаква смъртоносна игра, но повече не искаха да участват в нея.

От телефонната слушалка, която Рей Флауърс бе изпуснал, когато умря, се разнесе пращене, сетне уморен, носов глас произнесе:

— Рей? Чуваш ли ме, Рей? С мъжа ми винаги слушаме твоето предаване и сега искаме да ти пожелаем да продължиш благородното си дело и да не им позволиш да ти сплескат фасона. Чуваш ли, Рей? Рей?… Рей?…

СЪОБЩЕНИЕ 234 ЗОНА 2 СЕКРЕТНО ОТ: ЛАНДЪН ЗОНА 2 НЮ ЙОРК ДО: КОМАНДИР КРЕЙТЪН ОТНОСНО: ОПЕРАЦИЯ „КАРНАВАЛ“ „Ню Йорк все още е обкръжен от кордони. Продължава отстраняването на труповете В града е относително спокойно Х Официалната версия се провали по-бързо от очакваното но засега овладяваме положението Повечето от жителите на града са болни от супергрипа и не напускат домовете си XX 50 % от обслужващите контролно-пропускателните пунктове (на мостовете «Джордж Уошингтън», «Трибороу» и «Бруклин», тунелите «Линкълн» и «Холанд», плюс магистралите в околността) са болни от супергрипа но повечето са способни успешно да изпълняват задълженията си XXX Три пожара извън контрол: в Харлем на Седмо Авеню Стадион Шеа ХХХХ Дезертьорството се превръща във все по-сериозен проблем Издадена е заповед за незабавен разстрел на дезертьорите ХХХХХ Лично мнение все още контролираме положението но то непрекъснато се влошава ХХХХХХ