Стивън Кинг - Зеленият път

— Мисля, че мога да се досетя откъде го знаеш, Дел — прекъснах го аз.

Делакроа кимна усмихнат.

— Но ще измислим нещо. Можеш да се обзаложиш! — Той хвърли макарата. Мишокът затрополи след нея. Опитах се да не потреперя.

Накрая Бруталния намери изход. Той бе стоял до бюрото на дежурния и гледаше как Дийн и Хари играят на карти. Там беше и Пърси. Най-после Бруталния се умори да се мъчи да завърже разговор с него и в отговор да получава само нацупено сумтене. Той се приближи до столчето, на което седях пред килията на Делакроа, и остана да ни слуша със скръстени ръце.

— Какво ще кажеш за Градчето на мишките? — попита той, като се възползва от тишината, настъпила след като французинът отхвърли идеята за старата ми къща в гората. Хауъл подхвърли въпроса си небрежно, сякаш просто му бе хрумнало.

— Градчето на мишките ли? — Делакроа погледна Бруталния едновременно сепнато и заинтригувано. — Какво Градче на мишките?

— Това е онази туристическа атракция във Флорида — поясни той. — В Талахасий 17 17 Столицата на Флорида. — Б.пр. , струва ми се. Така ли е, Пол? В Талахасий ли беше?

— Да — потвърдих аз, без да се колебая нито за миг, и мислено благослових Брутъс Хауъл. — В Талахасий. Точно нататък по пътя от кучешкия университет. — При тези думи устата на Бруталния леко потрепна и си помислих, че може да развали всичко, ако се разсмее, но той се овладя и кимна. По-късно обаче щеше да ми го върне за кучешкия университет, бях сигурен в това.

Този път Дел не хвърли макарата, макар че любимецът му стоеше до чехъла му, вдигнал предните си лапички и очевидно с нетърпение очакваше следващата възможност да покаже трика си. Французинът погледна Бруталния, после мен и отново Хауъл.

— Какво правят в Градчето на мишките? — попита.

— Мислиш ли, че ще вземат господин Джингълс? — обърна се към мен Бруталния, като едновременно не обърна внимание на Дел и привлече интереса му още повече. — Смяташ ли, че той ще се справи, Пол?

— Знаеш ли — отвърнах аз, — колкото повече мисля по въпроса, толкова повече ми се струва, че идеята ти е блестяща. — С периферното си зрение забелязах, че Пърси се е приближил по Зеления път (заобикаляйки отдалеч килията на Уортън). Той стоеше облегнал рамо на една от празните килии и ни слушаше с презрителна усмивка.

— Какво е това Градче на мишките? — вече с отчаяно любопитство попита Дел.

— Туристическа атракция, нали ти казах — отвърна Бруталния. — Имат, хм, не зная, стотина, че и повече мишки. Ти как мислиш, Пол?

— В последно време повече от сто и петдесет — казах аз. — Имат страхотен успех. Научих, че възнамерявали да открият клон и в Калифорния и да го нарекат „Западно градче на мишките“, толкова процъфтявал бизнесът им. Вероятно дресурата на мишки има голямо бъдеще. Самият аз не го разбирам.

Дел седеше с пъстрата макара в ръка и ни гледаше за момента забравил собственото си положение.

— Взимат само най-умните мишки — предупреди го Бруталния, — онези, които могат да правят трикове. При това не трябва да са бели, защото това са домашни мишки.

— Домашни мишки, да, можеш да се обзаложиш! — нервно изрече Делакроа. — Мразя ги тези домашни мишки!

— И там — продължи Бруталния с поглед, зареян в собственото си въображение, — влизаш в онази палатка…

— Да, да, като в cirque! Входът плаща ли се?

— Поднасяш ли ме? Разбира се, че се плаща. По десет цента за възрастни и по два за деца. И вътре има цял град, направен от бакелитови кутии и ролки тоалетна хартия, с прозорци от целофан, така че да можеш да виждаш какво правят вътре…

— Да! Да! — Французинът вече бе в екстаз. Той се обърна към мен. — Какво е целофан?

— Като на вратичката на печка, през която можеш да гледаш вътре — обясних му аз.

— Ами да! Страхотно! — Той махна с ръка на Бруталния да продължи и малките лъскави очички на господин Джингълс светкавично се завъртяха, за да не изпуснат от поглед макарата. Беше много смешно. Пърси се приближи още малко, сякаш за да вижда по-добре, и забелязах, че Джон Кофи се мръщи към него, но бях прекалено увлечен от измислиците на Хауъл, за да му обърна внимание. Всичко това издигаше изкуството да казваш на осъдения онова, което иска да чуе, на по-високо равнище и повярвайте ми, аз искрено се възхищавах на колегата си.

— Е — продължи той, — бакелитовият град на мишките е интересен, но онова, по което хлапетата направо са луди, е Циркът на звездите в Градчето на мишките. В него животинчетата се люлеят на трапец, търкалят онези малки цилиндри, подреждат монети…