Стивън Кинг - Куджо

— Скоро. Малко ще поседя с Холи. Имаме да си кажем много неща — тя и аз.

— Тя прилича на тебе, знаеш ли? — рече свенливо Брет.

Черити изненадано го погледна.

— Така ли? Ами да, сигурно. Малко прилича.

— А това момченце, Джими. Има страхотно дясно кроше! Ух!

Брет се засмя.

— Заболя ли те стомахът?

— Ами, хич!

Брет внимателно разглеждаше кабинета на Джим, забелязвайки голямата пишеща машина, папките и класьорите, подредени в спретната редица, имената подредени по азбучен ред. По очите му личеше, че той внимателно разглежда и преценява — нещо, което Черити не можеше да разбере или да осмисли. След миг с блуждаещ поглед, сякаш идващ от много далече, той добави:

— Не, не ме нарани. Той е много малък. — Брет наклони глава към майка си и попита. — Братовчед ми е, нали?

— Да.

— Кръвен роднина — рече Брет, сякаш разсъждаваше върху това.

— Брет, харесваш ли чичо си Джим и леля си Холи?

— Нея я харесвам, но за него не мога още да кажа. Онзи джубокс. Наистина много си го бива. Но…

Брет поклати глава сякаш разочарован от нещо.

— Толкова много се перчи с него! — каза той. — Джубоксът беше първото нещо, което ми показа: също като малко дете, което си показва играчката — виж колко е готин! — нали разбираш…

— Е, отскоро го има — каза Черити с неясен ужас, надигащ се вътре в нея и свързан по някакъв начин с Джо — какво беше наговорил той на момчето отвън на тротоара? — Всеки се вълнува, когато има нещо ново. Холи ми писа, когато го купиха. Писа ми, че това е едно от нещата, които Джим искал да има още като млад. Хората… мили, различни хора купуват различни нещо… за да покажат, че са успели в живота, предполагам. В това няма никакво правило. Но обикновено купуват нещо, което не са могли да имат, когато са били бедни.

— Чичо Джим бил ли е беден?

— Наистина не зная — отвърна Черити. — Но сега вече не са бедни.

— Всичко, което искам да кажа, е, че той дори не го е пипнал . Разбираш ли ме? — Брет изгледа майка си съсредоточено. — Той е купил джубокса с пари и е наел хора да му го монтират, после е наел други хора да му го донесат тук. А след това казва, че джубокса е негов, когато… той не е …о, не знам!

— Не го е направил със собствените си ръце ли?

Макар че страхът на Черити сега беше по-голям и вече осмислен, гласът й бе тих и нежен.

— Да! Точно тъй! Купил го е с парите си, но не е направил нещо по него…

— Не „нещо“, а нищо !

— Добре де — не е направил нищо по него, а пък се гордее…

— Но той казва, че джубоксът е деликатна и сложна машина…

— Татко би могъл да я пусне — рече безизразно Брет, а на Черити й се стори, че някъде изведнъж се затръшва врата — оглушителен, студен трясък. Но не беше някъде в къщата. Беше в сърцето й. — Татко щеше сам да си го монтира и той щеше да е негов .

— Брет — рече Черити едва чуто, а думите й прозвучаха убедително поне за нея, — не всички могат да бъдат добри в монтирането и поправянето като баща ти.

— Знам това — отвърна Брет, все още оглеждайки кабинета. — Да. Обаче чичо Джим не бива да се гордее само за това, че има пари. Разбираш ли? Това, че се перчи, никак не ми хар… ме притеснява.

Изведнъж Черити почувства силен гняв насочен към него. Дощя й се да го сграбчи за раменете и здраво да го раздруса, да закрещи така, че да набие в главата му простата истина — парите не падат от небето. Те почти винаги идват в резултат на постоянство и воля, а волята е същината на характера. Искаше й се да му каже, че докато баща му е усъвършенствал уменията си на тенекеджия, наливащ се с уиски с другите момчета в задния двор на „Емерсънс Съноко“, седнал върху някоя стара, износена гума и разказващ мръсни вицове, Джим Брукс е следвал право, напъвайки мозъка си да завърши. Защото когато завършиш, получаваш диплома, а дипломата е твоят билет, с който да се качиш на голямата, весела въртележка. Като се качиш, не значи, че ще станеш приказно богат, но поне ти се гарантира правото да опиташ .

— Хайде, отивай горе и се приготвяй да си лягаш — каза тихо Черити. — Това какво мислиш за чичо си Джим, си е твоя работа. Но… дай му възможност, Брет. Недей да го преценяваш само по това — добави Черити и тъй като минаваха през семейната обител, тя поклати пръста си по посока на джубокса.

— Не, няма — отвърна Брет.

Черити последва сина си нагоре до кухнята, където Холи приготвяше какао за четирима. Джим младши и Гретхен отдавна си бяха легнали.

— Свърза ли се с твоя човек? — попита Холи.