Стивън Кинг - Куджо

Тцъ, тук няма нищо нередно.

Това се бе случило в Айора Сити, щат Айова. На следния ден регистрираха още седем такива случая, а на по-следващия — двадесет и четири. Във всички тези случаи родителите бяха закарали децата си в болница, страдащи от разстройство или повръщане, с мисълта за вътрешен кръвоизлив. След това бройката на засегнатите деца нарасна неудържимо — първо бяха стотици, после — хиляди. В нито един от случаите повръщането и диарията не бяха предизвикани от Пралините, но на това никой не обърна внимание в суматохата.

Тцъ, няма хич нищо нередно тук.

Болестта плъзна от запад на изток. Проблемът се оказа в боята на Пралините, която даваше аления им цвят. Самият оцветител беше безвреден, но на това също повечето хора не обърнаха внимание.

Роджър поиска да спрат клиповете с пушките, щом компанията трябваше да се скрие за известно време. Той предложи да се свикат спешно конференция със специалистите по имиджа в Бостън, които всъщност бяха направили клипа. Искаше да поговори и със самия професор „Шарп“, който така се бе вживял в ролята си, бе умствено и емоционално разбит след всички тези събития. После Роджър отлетя за Ню Йорк, за да говори с хората по продажбите. И най-важното — цели две седмици трябваше да се подвизават по хотели като Риц-Карлтън и ЮеН Плаза в Ню Йорк. Две седмици Вик и Роджър бяха съвсем близки, смилаха заедно получената информация и се мъчеха да намерят бързи решения както едно време. Роджър се надяваше, че всичко това ще породи една контра кампания, която би реабилитирала и стария Шарп, и момчето. Вместо да отидат в Клийвланд с обръснати вратове, подготвени за гилотината, Роджър и Вик се появиха с планове за борба, целящи да неутрализират ефекта от гафа с Пралините. Такива бяха плановете им на теория. В действителност обаче те разбираха, че шансовете им не са по-големи от тези на бейзболен играч решил умишлено да не уцели топката.

Вик имаше и други проблеми. През последните осем месеца бе усетил, че той и жена му бавно се отдалечават един от друг. Вик все още обичаше Дона и обожаваше Тад, но от леко напрегната, ситуацията съвсем се бе влошила и той чувстваше, че се задават по-големи беди… и по-лоши времена… току на хоризонта, може би. Това пътуване, този тържествен тур от Бостън през Ню Йорк до Клийвланд, дошъл във време, когато Вик и Дона трябваше да дадат прием в новия си дом и да отпразнуват победата си над всички трудности, все пак се оказа не толкова сполучлива идея.

Когато по-късно Вик гледаше лицето й, той виждаше пред себе си една чужда и непозната жена.

Един-единствен въпрос се сблъскваше в ума му нощем, когато не можеше да спи — а това се случваше все по-често: дали Дона си бе намерила любовник? Напоследък те съвсем не спяха често, разбира се. Дали му бе изневерила? Вик се надяваше, че не е, но какво ли мислеше всъщност? Кажи си правичката, мистър Трентън, иначе ти ще плащаш за последствията.

Вик не бе сигурен. Не искаше да е сигурен. Страхуваше се и ако трябваше да е сигурен, с брака им щеше да бъде свършено. Той бе напълно отдаден на Дона, не бе и помислял дори за извънбрачна връзка и би могъл да й прости много неща. Но не и някой да я чука в собствения му дом. Как не! Оставаше само рога да му поникнат чак от ушите и… децата по улиците да му се смеят, защото е адски смешен. Той…

— Какво? — рече Вик, изтръгнат от мислите си. — Не те слушах, Родж.

— Казах им: „Това скапано червено тесто!“ край на цитата. Точно тъй им казах.

— Да — отвърна Вик. — Ще пия за това.

Роджър вдигна чашата си и рече:

— Хайде де.

И Вик пи.

Гари Първиър седеше навън в буренясалото си предно дворче в дъното на Севън Оукс Хилс на шосе № 3 около седмица след подтискащия обяд на Вик и Роджър в „Жълтата подводница“ и посръбваше от коктейла си, наречен „Отверка“, състоящ се от двадесет и пет процента „Бърдс Ай“ — силно изстуден портокалов сок и седемдесет и пет процента водка „Попов“. Беше седнал под сянката на един бряст, който бе в последната фаза на силно разразила се болест по брястовете и настанил задника си върху протритите ремъци на някакъв стар шезлонг, намиращ се в последната фаза на дълги години употреба. Гари пиеше водка „Попов“, защото бе евтина. Беше си купил огромен запас в Ню Хемпшиър по време на последните си набези за купуване на алкохол, защото в Ню Хемпшиър бе по-евтин. „Попов“ бе евтина и в Мейн, но в Ню Хемпшиър беше адски евтина — един щат, който се бе наложил с по-ниските цени на хубавите неща в живота — доста тлъста държавна лотария, евтин алкохол, евтини цигари и туристически атракции като Сантас Вилидж и Сиксгън Сити. Ню Хемпшиър беше страхотно местенце. Шезлонгът се бе загнездил в запуснатата му градина, потъвайки дълбоко в земята. Къщата зад градинката също беше запусната; беше сива сграда с олющена мазилка и пробит покрив. Жалузите висяха на една страна. Коминът, кривнат към небето, бе сякаш пияница, мъчещ се да се надигне от някоя локва. Парчета ламарина, смъкнати от последната буря, все още висяха унило по клоните на умиращия бряст. „Е, не е Тадж Махал“ 7 7 Известен дворец в Индия. — Б.пр. , обичаше да казва Гари понякога, „обаче дреме ми на оная работа“.