Стивън Кинг: Куджо

За корпорацията „Сони“ изработиха реклама, представляваща някакъв мъж, седнал с кръстосани крака на пешеходното островче на оживен аутобан, облечен в бизнесменски костюм, голяма радио „Сони“ в скута си и ангелоподобна усмивка на целувачката си. Надписът с едри букви гласеше: ПОЛИС БЕНД, РОЛИНГ СТОУНС, ВИВАЛДИ, МАЙК УОЛЪС, ТРИО КИНГСТЪН, ПОЛ ХАРВИ, ПАТИ СМИТ, ДЖЕФРИ ФАЛУЕЛ, а отдолу: ЗДРАВЕЙ, ЕлЕй! 2 2 Съкратено от Лос Анджелис — Б.пр. За компанията „Войт“, произвеждаща плувни принадлежности, Вик и Роджър направиха реклама, показваща пълната противоположност на идеята за плажно момиче от Маями Бийч. Застанал с арогантно изпъчени хълбоци сред някакъв тропически рай. Моделът бе петдесетгодишен мъж с татуировки по тялото, бирено шкембенце, отпуснати меса по ръцете и краката и грозен белег в горната част на едното бедро. В ръцете си този ветеран държеше чифт плавници, производство на „Войт“. Голямото заглавие гласеше: МИСТЪР, АЗ СЕ ГМУРКАМ, ЗА ДА ЖИВЕЯ ОТ ТОВА И ХИЧ НЕ СЕ ПОМАЙВАМ. Отдолу имаше и други надписи, но за тях Роджър казваше, че са празни приказки. Голямото заглавие, написано с едри букви, беше истинската сензация. Вик и Роджър бяха пожелали да напишат вместо „хич не се помайвам“, „хич не се ебавам“, но хората на „Войт“ бяха отказали. „Жалко“ казваше Вик на чашка, „бихме могли да продадем много повече плавници“.

След това дойде „Шарп“.

Компанията „Шарп“ в Клийвланд бе на дванадесето място в Голямата американска класация, когато старият Шарп неохотно влезе в рекламната агенция „Елисън“ в Ню Йорк, след като двадесет години се бе ползвал от услугите на малката рекламна агенция в родния му град. „Ние «Шарп» бяхме по-голяма компания от «Набиско» преди Втората световна война“, обичаше да подчертава старецът. Синът му пак със същата любов подчертаваше, че Втората световна война е приключила преди тридесет години.

Поръчката с пробен период от шест месеца беше дадена на Вик Трентън и Роджър Брейкстоун. В края на този пробен период „Шарп“ бяха скочили вече от дванадесето на девето място на пазара за бисквити, сладкиши и тестени изделия. Година по-късно, когато Вик и Роджър обединиха усилията си и се преместиха в Мейн, за да започнат там собствен бизнес, корпорацията „Шарп“ се бе изкачила вече на седмо място. Кампанията им беше ураганна. За бисквитите „Шарп“ 3 3 Sharp — остър, силен, рязък, точен (англ.) — Б.пр. — Вик и Роджър изработиха рекламата с точния стрелец — един надут войник от Запада, чийто шест пушки вместо куршуми изстрелваха бисквити за хората, любители на специалните ефекти. В някои клипове това бяха хрупкавите картофени пърженки, в други — джинджифиловите пръчици, а в трети — „пустите му овесени топчици!“. Всички тези клипове обаче показваха накрая точния стрелец с изгърмени патрони и празни пушки. „Е, лошите си отидоха“, казваше той на милиони американци почти всеки ден, „но при мене останаха бисквитите. Най-добрите бисквити на Запада… или където да било, струва ми се“. Точният стрелец захапваше една от бисквитките, а изражението на лицето му подсказваше, че гастрономическото удоволствие, което изпитва е равно на удоволствието от първия оргазъм, преживян от подрастващо момче. И кадърът бавно угасваше.

За шестнадесетте различни вида готови печива, като се почне от маслените торти и се мине през баниците, че да се завърши с тортите, покрити с галета, бяха измислили един трик, който Вик нарече „Джордж и Грейси“ 4 4 Популярни американски имена. — Б.пр. . Започва се с това как Джордж и Грейси си тръгват от един разкошен купон, на който студеният бюфет е отрупан и се гъне под тежестта на всевъзможни лакомства. След това картината се пренася в малко и схлупено жилище без отопление, но силно осветено. Джордж седи пред най-обикновена кухненска маса, покрита с карирана покривка. Грейси взема една маслена торта „Шарп“ от хладилника (може да е баница или торта с галета) и я поставя на масата. И двамата са все още с официалните си дрехи. Джордж и Грейси се поглеждат в очите и се усмихват един на друг. Двама души, които живеят в пълна хармония. Надписът с едри букви гласи: ПОНЯКОГА ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО ИМАТЕ НУЖДА Е ТОРТА „ШАРП“. В целия кадър няма нито една реплика. Тази реклама бе спечелила наградата КЛИО .

А пък рекламата с професора по тестени изделия „Шарп“ си бе спечелила в търговията славата на най-сполучлива реклама, предназначена за детски предавания. Вик и Роджър гледаха на нея като на свой лавров венец… но сега не друг, а именно професорът на „Шарп“ бе дошъл да ги преследва.