Стивън Кинг - Куджо

Вик и Роджър наистина щяха да се удавят, ако „Шарп“ не оставаше с тях. А в Генералния щаб на компанията „Шарп“ в Клийвланд, по ирония на съдбата позициите бяха напълно противоположни на предишните. Сега не друг, а именно старият Шарп искаше да остане с Вик и Роджър, докато момчето (по това време вече на четиридесет години) искаше да ги изрита, позовавайки се на логичния довод, че би било лудост да се дават пари на една агенция от двама работника, намиращи се на хиляда километра от сърцето на Ню Йорк. Фактът, че „Ад Уъркс“ бе асоциирана към една маркетингова агенция в Ню Йорк, ни най-малко не умилостивяваше момчето, както и другите фирми, за които Вик и Роджър бяха правили реклами през последните няколко години.

— Ако лоялността беше тоалетна хартия, брат ми — казваше понякога с горчивина Роджър, — ние с теб щяхме по цял ден да си бършем задниците.

Шарп обаче остана с тях и им осигури подкрепата, от която Вик и Роджър така много се нуждаеха.

— Задоволявали сме се с една рекламна агенция тук, в града вече четиридесет години — беше казал старият Шарп, — и ако тези двама младежи искат да се махнат от безбожния град, то те просто проявяват своя възхитителен здрав разум.

Ето, това беше. Старият си бе казал думата. Момчето замълча. И през последните две години и половина войникът на „Шарп“ продължи да стреля, Джордж и Грейси продължиха да ядат тортата си в тяхното схлупено жилище, а професорът на „Шарп“ все тъй казваше на децата, че тук няма нищо нередно. Фактическото изработване на клиповете се извършваше в едно малко и независимо студио в Бостън. Ню Йоркската маркетингова фирма компетентно вършеше работата си и три-четири пъти в годината Вик или Роджър отиваха на разговор с Керъл Шарп и неговото момче, което вече определено бе побеляло около слепоочията. Всички други отношения между клиента и агенцията се уреждаха посредством американската поща и Ма Бел.

Тогава се появиха и Червените Малини-Пралини.

Вик и Роджър бяха чували за Пралините и преди това, макар че те бяха излезли на пазара само преди два месеца — през април на 1980-та година. Повечето тестени изделия на „Шарп“ бяха или съвсем леко подсладени, или изобщо не бяха. Комбинираните пръчици, с които „Шарп“ се включиха на пазара на естествените и здравословни храни, имаха голям успех. Червените Малини-Пралини обаче имаха за цел да спечелят консуматорите, любители на сладкото, купуващи „Граф Чокула“ 5 5 Тук вместо Граф Дракула и Франкенщайн — Б.пр. , „Франкенборовинки“, „Лъки Чарюмс“ и други подобни, предварително подсладени изделия, които се губеха някъде из мъглявата зона между зърнените храни и бонбоните.

В края на лятото и през първите дни на есента на 1979-та година Пралините бяха изпробвани на пазара в Бойз, Айдахо, Скрентън, Пенсилвания и в града, в който се бе преместил Роджър — Бриджтън, щат Мейн. Роджър беше казал на Вик, като с погнуса бе разтърсил рамене, че не би допуснал близначките дори да се докоснат до Пралините. Макар и да бе доволен, когато Алти му каза как децата лакомо са се хвърлили към тях, щом ги видели на рафтовете в магазина.

— В тях има много повече захар, отколкото брашно. А и приличат на въглени.

Вик бе кимнал с глава и бе отговорил съвсем невинно, без да има представа за пророчеството, което произнася:

— Когато за пръв път надникнах в една от кутиите, стори ми се, че е пълна с кръв.

— И така, какво мислиш — повтори въпроса си Роджър.

Той бе преполовил сандвича си, докато Вик мрачно прехвърляше събитията в ума си. Той все по-сигурно усещаше как в Клийвланд старият Шарп и неговото застаряващо момче се готвят да изпратят вестоносеца с мрачно предизвестие.

— Мисля, че е по-добре да опитаме.

Роджър го потупа по рамото.

— Мой човек си — рече той. — А сега яж.

Вик не беше гладен.

Двамата бяха поканени в Клийвланд на „спешно заседание“, което трябваше да се състои три седмици след 4-ти юли 6 6 Национален празник на САЩ — Б.пр. — доста от директорите по продажбите на „Шарп“ и от изпълнителския състав бяха заминали на почивка и трябваха поне три седмици, за да се съберат отново всички заедно. Една от точките в дневния ред се отнасяше пряко до „Ад Уъркс“ — „преценка на асоциацията до този момент“, се казваше в писмото, което според Вик означаваше, че момчето щеше да използва провала на Пралините, за да може най-после да ги изрита.

Три седмици след като Червените Малини-Пралини бяха показани с ентусиазъм по Националната телевизия, макар и със сериозен глас, от тестения професор Шарп (не бе, тук няма нищо нередно), първата майка изпадна в истерия, отнасяйки малката си дъщеричка в болницата сигурна, че детето й има вътрешен кръвоизлив. Момиченцето, което се оказа жертва на най-обикновен вирусен грип, бе повърнало, а на майката се бе сторило, че детето й е повърнало огромно количество кръв.