Стивън Кинг - Куджо

Кучето го хапеше и когато Банърман видя първите алени петна кръв, сякаш цъфнали рози, той изведнъж разбра всичко. Те бяха дошли, колата бе отказала… а кучето бе тук. Но то не присъстваше в педантичната логика на Мейсън.

Банърман зарови ръце в козината на Куджо, опитвайки се да избута муцуната му нагоре, за да я откъсне от корема си. Внезапно почувства силна и зашеметяваща болка там. Ризата му беше разкъсана и силна струя кръв обля панталоните му. Той се олюля напред, ала кучето го прикова назад с ужасяващо мощното си тяло, блъсна го върху „Пинто“-то, и колата се заклати, пружинирайки върху ресорите.

Банърман се улови, че се опитва да си спомни дали са се любили с жена си снощи.

„Какви дивотии си мислеше само! Дивотии…“

Кучето отново се стрелна към корема му като свредел. Банърман се опита да отбегне зурлата му, ала то предвиди намеренията му и му се ухили ! Внезапно Банърман усети такава болка, каквато никога не бе чувствал през живота си. Тя го възпламени. Той изрева и отново се опита с две ръце да отклони зурлата на кучето, като я вдигна нагоре. За миг, втренчвайки се в тези замъглени, безумни животински очи, Банърман бе налегнат от замайващ ужас и той си помисли: „Здрасти, Франк! Ти си, нали? Толкова горещо ли ти беше в ада?“

Тогава Куджо захапа пръстите му, разкъсвайки ги и отделяйки месото от костите, Банърман забрави за Франк Дод. Той забрави за всичко на този свят, освен едно — да се опита да спаси живота си. Помъчи се да свие краката си и с коляно да избута кучето, обаче разбра, че няма да може. Когато се опита да повдигне коляното си, жестока болка прониза долната част на корема му.

„Какво ми е направил звярът там долу? О, боже мой, какво е направил? Вики, Вики…“

Тогава вратата откъм шофьорската седалка на „Пинто“-то се отвори. Беше жената. Банърман бе видял семейния им портрет, стъпкан от Стийв Кемп, и бе видял една хубава и добре поддържана жена — такава, след която мъжете се обръщаха по улицата с леко похотлив поглед. Когато един мъж видеше такава жена, той си мислеше, че съпругът й е щастливец да я има в леглото си.

Жената бе съсипана. Кучето бе нападнало и нея. Коремът й бе покрит със засъхнала кръв. Единият крачол на дънките й бе разкъсан и сдъвкан. Коляното й бе превързано с напоен с кръв бинт. Но лицето й бе най-страшно. Приличаше на отвратителна печена ябълка. На челото й имаше спукани мехури и кожата й се белеше. Устните й бяха разранени и загорели. Очите й бяха хлътнали дълбоко сред подпухнали, морави торбички.

Кучето за миг остави Банърман и се хвърли към жената, изпънало крака, ръмжащо. Тя се дръпна назад в колата и затръшна вратата.

(сега в колата ще съобщи трябва да съобщи за това)

Той се обърна и хукна към полицейската кола. Кучето се втурна след него, но Банърман го изпревари. Затвори с трясък вратата, грабна микрофона и се обади за помощ — код 3: „полицай се нуждае от помощ“. Помощта пристигна. Застрелват кучето. Всички са спасени.

Тези събития се случиха само за три секунди и единствено в мислите на Джордж Банърман. Кучето се извърна, за да хукне към колата, краката му изневериха и той се просна на пътеката.

(о, Вики, какво ми е направило там долу?)

Целият свят бе едно заслепяващо слънце. Нищо не виждаше. Банърман запълзя, заривайки пръсти в чакъла и най-сетне успя да се изправи на колене. Погледна надолу към корема си и видя, дебела, видя върволица от черва да виси през раздраната му риза. Панталоните му бяха просмукани с кръв до колене.

Достатъчно! Куджо бе свършил достатъчно работа с него там долу!

„Вдигни червата си, Банърман! Ако ще трябва да пукнеш, ще пукнеш! Но не и преди да стигнеш до онзи скапан микрофон и да съобщиш за случилото се. Вдигни червата си и се изправи на големите си, плоски стъпала…

(детето господи детето й вътре ли е?)

това го накара да помисли за собствената си дъщеря, Катрина, която щеше да бъде в седми клас тази година. Гърдите й вече напъпваха. Истинска малка госпожица. Уроци по пиано. Искаше кон. В онзи ден, ако бе изтичала от училище, за да отиде сама до библиотеката отсреща, Франк Дод щеше да убие нея вместо Мери Кейт Хендерсен. Кога…

(размърдай си задника)

Банърман се изправи на крака. Всичко беше сякаш ярка, слънчева светлина и всичките му вътрешности, като че ли искаха да се изнижат през дупката, която кучето бе направило в корема му. Колата. Предавателя. Кучето зад него се бе насочило другаде. То се хвърляше бясно към вратата на «Пинто»-то отново и отново, ревящо и озъбено.