Стивън Кинг - Куджо

„Съмърс“ бяха на 14-тия етаж на един голям, тъп и висок продуктивен небостъргач. Служителката в приемната се усмихна, когато Роджър й се представи.

— Мистър Хийуит тъкмо излезе за няколко минути. Мистър Трентън с вас ли е?

— Не. Извикаха го от дома му.

— Хм, имам нещо за вас. Дойде тази сутрин.

Тя подаде на Роджър телеграма в жълт плик. Беше адресирана до В. Трентън (Р. Брейкстоун) Ад Уъркс чрез Имидж-Ай Студиоус. Роб я бе препратил до „Съмърс Маркетинг“ вчера късно следобед.

Роджър скъса плика и го отвори. Веднага видя, че телеграмата беше от стария Шарп и бе доста дълга.

„Ето го и съобщението за уволнение“, помисли си Роджър и зачете телеграмата.

Телефонът събуди Вик няколко минути преди дванадесет часа. Иначе той би могъл да спи до вечерта. Сънят му бе тежък и упоителен и той се събуди с ужасното чувство за загуба на ориентацията. Пак го беше преследвал онзи сън — Дона и Тад в нишата на скалата и някакво ужасно, митическо чудовище почти ги достигна… Стаята сякаш се завъртя пред очите му, когато той посегна към телефона.

„Дона и Тад“, помисли си той. „Спасени са“.

— Ало?

— Вик, аз съм — Роджър.

— Роджър?

Вик се изправи в леглото. Ризата бе полепнала по тялото му. Половината от съзнанието му още спеше и се бореше със съня. Светлината бе твърде силна. Горещината… когато заспа, бе сравнително хладно. Сега обаче спалнята бе като пещ. Колко ли късно беше? Колко време беше спал? В къщата беше толкова тихо .

— Роджър, колко е часът?

— Часът ли? — каза Роджър и замълча за миг. — Ами, точно дванадесет. Какво…

— Дванадесет ли?! О, боже… Роджър, бях заспал.

— Какво стана, Вик? Върнаха ли се?

— Още не бяха, когато легнах. Онова копеле Мейсън обеща…

— Кой е Мейсън?

— Той ръководи разследването. Роджър, трябва да вървя. Трябва да намеря…

— Чакай малко, бе?! Обаждам се от „Съмърс“. Имам да ти кажа нещо. Получи се телеграма от „Шарп“ в Клийвланд. Запазваме парите им.

— Какво? Какво?

Всичко бе прекалено бързо за него. Дона… парите на Шарп… Роджър, чийто глас звучеше нелепо весело…

— Когато пристигнах, телеграмата вече беше тук. Старият и синчето я изпратили до „Имидж-Ай“, а Роб я препратил тук. Искаш ли да я прочета?

— Дай накратко.

— Старецът и синчето са стигнали очевидно до същия извод, само че по друг път. Старият вижда Пралините като повторение на Аламо — ние сме добре, които остават докрай на барикадите и отблъскват врага. Всички трябва да се държим — един за всички, всички за един.

— Да, знаех, че е точно такъв — каза Вик и потърка тила си. — Пече мъж е — майката си трака! Ето защо не ни изостави, когато напуснахме Ню Йорк.

— Синчето все още има желание да се отърве от нас, но смята, че сега не е най-подходящият момент. Мисля, че ще изглежда като признак на слабост или дори евентуална гузна съвест. Можеш ли да повярваш!

— За този параноичен малък червей, всичко за него мога да повярвам.

— Искат да отидем в Клийвланд и да подпишем договор за две години. Е, не е петгодишен и когато той изтече, синчето със сигурност ще поеме компанията в свои ръце. Тогава ще ни поканят да си направим една дълга разходка по най-късата палуба, но все пак — две години… достатъчно време е, Вик!

— Роджър, трябва да…

— … Да си вземат маслената торта и да си я наврат в задника! Искат също да обсъдим новата кампания и мисля, че ще харесат и идеята за лебедовата песен на Професора.

— Това е чудесно, Роджър, но аз трябва да разбера какво се е случило с Дона и Тад, за бога!

— Да. Да, разбирам, че сега не е най-подходящият момент, но не можах да го тая повече в себе си. Човече, щях да се пръсна като балон!

— За хубавата вест няма неподходящ момент — отвърна Вик.

Все пак при щастливото упоение, с което говореше Роджър, той почувства ревниво жегване, като от убождане с треска, а също и горчиво разочарование, че не бе в състояние да сподели щастието с Роджър. Но пък това бе добро предзнаменование.

— Вик, обади ми се, когато всичко се оправи. Окей?

— Ще се обадя, Родж. Благодаря ти, че ми позвъни.

Вик затвори телефона, нахлузи мокасините си и слезе долу. В кухнята все още цареше пълен хаос. Само при вида на всичко това, стомахът му бавно се преобърна. Но на масата имаше бележка от Мейсън, затисната със солницата.

Стийв Кемп бе заловен в един град в западен Масачузетс — Туикънхам. Жена ви и синът ви не са, повтарям, не са с него. Не ви събудих, за да ви го съобщя, защото Кемп отстоява правото си да не казва нищо. За да няма усложнения, той ще бъде доведен директно в полицейското управление на Скарбъроу по обвинение за нанесени щети и незаконно притежание на наркотици. Смятаме, че той ще бъде тук към единадесет и тридесет часа преди обяд. Ако разберем нещо, ще ви се обадя веднага.