Стивън Кинг - Куджо

— Вината не е твоя — сериозно каза Роджър.

— Родж, в този момент вече не зная коя е моя вина и коя не. Тревожа се за Дона, обезумял съм от страх за Тад. Искам да се върна. И ми се ще да спипам оня ебалник Кемп. Аз бих… — гласът му непрекъснато се извисяваше, докато накрая внезапно секна. Раменете му хлътнаха. В този миг Вик изглеждаше измъчен и стар, и почти напълно изхабен. Тогава отиде до куфара на пода и затърси чисти дрехи. — Обади се в „Авис“ на летището, моля те, и ми наеми кола. Портфейлът ми е върху тоалетния шкаф. Ще им трябва номера на кредитната ми карта „Американ Експрес“.

— Ще се обадя и за двама ни. Идвам с теб.

— Не!

— Но…

— Никакво „но“!

Вик нахлузи тъмносиня риза. Закопча почти половината копчета и разбра, че е сгрешил: единият край висеше много по-надолу от другия. Разкопча я и започна отначало. Сега вече действаше, а да действаш бе много по-хубаво. Обаче чувството за нереалност упорстваше. Вик продължаваше да си мисли за клипове, където всичко, приличащо на италиански мрамор, бе всъщност дебел картон, където всички пространства бяха ограничени от обсега на камерата и където винаги имаше някой, който се мотаеше отзад с клапа 26 26 Дъска за отбелязване на сцените и дублите при снимане на филми — Б.пр. в ръка. Сцена номер четиридесет и едно — „Вик убеждава Роджър да продължи напред“. Първи дубъл. Той беше актьор, а филмът — напълно смахнат и абсурден. Но е безспорно много по-хубаво, когато тялото е в движение.

— А бе, човече…

— Роджър, това не променя нещата между „Ад Уъркс“ и компанията „Шарп“. Аз тръгнах да пътувам, след като вече знаех за Дона и онзи човек Кемп, отчасти защото не исках да се издавам (предполагам, че никой мъж не разтръбява, когато разбере как жена му е вършила оная работа с някой зад гърба му), но най-вече защото знаех, че хората, които зависят от нас, трябва да продължават, независимо от това с кого на жена ми е хрумнало да се чука.

— Имай милост към себе си, Вик. Не се измъчвай повече.

— Май че не мога — рече Вик. — Дори сега сякаш не съм в състояние.

— Аз пък не мога просто ей тъй да отида в Ню Йорк, като че ли нищо не се е случило!

— Доколкото имаме информация, нищо не се е случило. Ченгето непрекъснато ми го повтаряше. Ти можеш да продължиш. Ти си вътре в нещата. Навярно ще се окаже, че всичко е било една главоблъсканица, но… човек трябва да опита , Роджър. Нямаме друг избор. Освен това какво би могъл да направиш в Мейн сега, освен да се мотаеш?

— Боже господи! Не е редно! Чувствам, че не е редно!

— Редно е. Ще ти се обадя в Балтимор веднага щом разбера нещо. — Вик вдигна ципа на панталона и нахлузи обувките си. — А сега се обади на „Авис“ вместо мен. Аз ще взема такси за Лоуган отдолу. Ето, ще ти напиша номера на кредитната ми карта.

Вик го написа, а Роджър стоеше безмълвен, гледайки как приятелят му си взима сакото и тръгва към вратата. После Вик се обърна и Роджър го прегърна тромаво, но изненадващо силно. Вик също го прегърна, притисна буза в рамото му.

— Ще се моля всичко да е наред — рече Роджър прегракнало.

— Добре — отвърна Вик и излезе.

Асансьорът се спускаше с леко бръмчене… „Сякаш изобщо не се движи“, помисли си Вик. „Звуков ефект“. Двама пияни, крепящи се един-друг, се качиха в асансьора от фоайето, когато Вик слезе. „Бакшиши“, мина през ума му.

Той заговори портиера (още един бакшиш) и след около пет минути под синия брезентов навес на хотела спря такси.

Шофьорът на таксито беше черен и мълчалив. Бе настроил радиото си на стерео и слушаше соул-музика. „Темптейшънс“ пееха „Пауър“ до безкрай, докато таксито се носеше към летище Лоуган през почти безлюдните улици. „Адски готин декор за снимки“, помисли си вик. „Темптейшънс“ затихнаха и изведнъж се чу гласът на някакъв джазтъпанар-диджей, който съобщаваше прогнозата за времето. „Вчера беше горещо“, нареждаше дисководещият, „но още нищо не сте видели, братя и сестри! Днес ще е най-горещият летен ден до този момент и може би ще счупи рекорда! Великият Метеоролог Лу МакНели — Надморската височина предрече температури по-високи от 100 градуса 27 27 Около 38–39 градуса по Целзий — Б.пр. във вътрешността на страната и не много по-ниски по крайбрежието. Огромна маса топъл въздух, дошъл от юг, се е настанил над Ню Ингланд под влиянието на мощен циклон… Тъй че, готин, искате ли да стигнете брега, тръгвайте още сега“, заключи дисководещият, добавяйки: „Надали ще ви се нрави да клечите в градския пек като стари крави. И за да ви уверя в това, ето го и Майкъл Джексън, който ще ви изпее «Далеч от стените»“ 28 28 „Off the Wall“ (англ) — Б.пр. .