Стивън Кинг - Куджо

КРАЖБА С ВЗЛОМ И УБИЙСТВО , шепнеше вътрешният му глас, докато Вик лежеше буден в тъмното. После съзнанието му се понесе към другата гореща точка и вътрешният му глас подхвана първоначалната песен: „Отишла е с Кемп“.

Между тези два полюса съзнанието му съзираше и едно по-разумно обяснение, което обаче го накара да почувства безсилен гняв. Навярно Дона и Тад бяха решили да отидат някъде на гости и да останат да спят там, като просто тя бе забравила да му се обади. Сега вече беше твърде късно да се обажда тук и там да разпитва, без да стресне хората. Би могъл да се обади на шерифа и да го помоли да изпрати някой да провери. Но не беше ли това прекалено?

„Не“, отвърна съзнанието му.

„Да, определено“, каза съзнанието му.

„Тя и Тад са мъртви и лежат със забити в гърлата ножове“, шепнеше съзнанието му. „Вестниците непрекъснато пишат за това. Беше се случвало и преди и то тъкмо в Касъл Рок — малко преди да дойдат и да се заселят в него. Онова побъркано ченге. Онзи Франк Дот.“

„Отишла е с Кемп“, говореше съзнанието му.

В полунощ Вик отново набра номера и този път настойчивото звънене на телефона, оставено без отговор, го накара да почувства ужасната, вледеняваща увереност, че се бе случила беда. Кемп, крадци, убийци, нещо! Беда! Беда вкъщи!

Вик пусна слушалката върху вилката на телефона и светна нощната лампа.

— Роджър — каза той. — Събуди се!

— А? Хъ! Уффф…

Роджър закри с ръка очите си, за да ги предпази от светлината. Беше облечен в пижамата си с малките жълти емблеми.

— Роджър! Роджър!

Роджър отвори очи, примигна и погледна малкия будилник.

— Хей, Вик, кое време е?!

— Роджър… — Вик преглътна и сякаш в гърлото му нещо се счупи. — Роджър, полунощ е, а Дона и Тад още не са се прибрали вкъщи! Много съм притеснен!

Роджър седна в леглото си и приближи будилника до очите си, за да се увери, че Вик бе казал истината. Часът беше четири минути след полунощ.

— Е, може да им е омръзнало да стоят сами вкъщи, Вик. Понякога Алти взема дъщерите и отива у Сали Патри, когато ме няма. Става извънредно нервна и раздразнителна, щом вятърът задуха откъм езерото. Така казва тя.

— Щеше да ми се обади.

Сега, когато бе светло и Роджър говореше с него, седнал в леглото си, идеята, че Дона може да е забягнала със Стийвън Кемп, му се видя абсурдна. Не можеше да повярва дори, че му е хрумнало такова нещо. По дяволите логиката! Тя му бе казала, че е скъсала и той й бе повярвал. И сега й вярваше.

— Да ти се обади ли? — попита Роджър — той още не можеше да свърже фактите.

— Тя знае, че аз се обаждам почти всяка вечер вкъщи, когато съм на път. Щеше да се обади в хотела и да остави съобщение, че няма да спи у дома. И Алти би направила така, нали?

Роджър кимна.

— Да. И тя би се обадила.

— Би се обадила и би оставила съобщение, та да не се тревожиш като мене сега.

— Да, но тя може просто да е забравило, Вик.

Все пак кафявите очи на Роджър гледаха тревожно.

— Разбира се — каза Вик. — Обаче може и нещо да се е случило.

— Дона носи документите си за самоличност, нали? Ако тя и Тад са катастрофирали, да пази господ, ченгетата ще се обадят първо в дома ти, а после — в офиса. Автоматичният секретар ще…

— Нямах предвид катастрофа — прекъсна го Вик. — Мислех си как… — гласът му затрепери. — Мислех си как тя и Тад са сами вкъщи и… майка му стара, не зная… просто се уплаших и толкова!

— Обади се на шерифа — бързо каза Роджър.

— Да, но…

— Какво но?! Със сигурност Дона няма да се уплаши, защото не е там. По дяволите! Успокой съвестта си и се отпусни. Не значи, че ще отидат там със сирени и святкащи лампи. Просто го попитай не могат ли да изпратят някой полицай у вас, за да провери дали всичко е наред. Има хиляди место, където би могла да бъде. Дявол да го вземе, може да е на някой наистина хубав купон!

— Дона мрази купоните.

— Тогава може момичетата да са се събрали да играят на карти, загубили представа за времето и Тад спи в нечия гостна стая.

Вик си помисли как Дона му бе казала веднъж, че не желае да се сближава с никое то „момичетата“ — „не искам да ме свързват с онези, които непрекъснато висят по разни сергии с домашно приготвени сладки.“ Но той не го каза на Роджър. Беше твърде близо до темата „Стийвън Кемп“.

— Да, може да е нещо такова — рече Вик.

— Имаш ли резервен ключ за къщата си, скрит някъде отвън?

— Има един, закачен на кука под покрива, отпред при главния вход.

— Кажи на ченгетата. Някой ще влезе вътре и хубаво ще огледа… освен ако не държиш някъде хашиш или кокаин и се боиш полицията да не се натъкне на тях.