Стивън Кинг - Куджо

— Ами че Джо беше тук вчера… или оня ден, май беше — рече Беси колебливо.

Всъщност беше предишният четвъртък. Беси Торнтън не пращеше от ум (нейната пралеля, покойната Еби Чалмърс обичаше да крещи на всеки, който би спрял да послуша, че Беси „не би изкарала нито един тест за интелигентност, ала има добро сърце“.). Животът на Беси в птицефермата на Алва бе труден и тя го издържаше главно чрез нейните „историйки“. „Докато земята се върти“, „Докторите“, „Всичките ми деца“ (беше опитала „Младите и неспокойните“, но историята й се бе видяла прекалено пикантна.). Тя бе доста непроницателна в онези области от реалността, които нямаха нищо общо с храненето и поенето на пилетата, нагласяването на хранилките и поилките им, събирането и сортирането на яйцата, миенето на плодовете, прането, миенето на съдове, продаването на яйца, поддържането на градината. А през зимата, разбира се, тя би могла да каже на всеки, желаещ да научи, точната дата на следващото събрание на „Снежните дракони“ от Касъл Рок — Клубът, в който тя и Алва членуваха.

Джо беше ходил у Алва Торнтън онзи четвъртък, за да върне залепената гума от трактора на Торнтън. Джо бе извършил работата безплатно, защото Кембърови купуваха яйца от фермата на Торнтънови на половин цена. Освен това всеки април Алва почистваше с греблото малката градина на Джо и той бе щастлив за залепи гумата. Така общуваха помежду си хората, живеещи в провинцията.

Черити отлично знаеше, че Джо бе отишъл у Торнтънови със залепената гума миналия четвъртък. Знаеше също, че Беси бе склонна да обърква дните. Всичко това я постави пред разрешаването на сложната дилема. Тя можеше да попита Беси, дали Джо е носил със себе си гумата, когато е идвал у тях „вчера или оня ден“. И ако Беси отговореше: „Да, бе! Сега, като ми каза се сетих, че носеше“, това щеше да означава, че Джо не е помолил Алва да храни Куджо, а това пък означаваше също, че Алва нямаше никаква информация за здравето и благосъстоянието на Куджо.

Но пък Черити можеше сама да измисли нещо, с което да успокои Брет. И те щяха да се радват на останалите дни до заминаването си без непрекъснато да се тревожат за вкъщи. И… е, тя ревнуваше малко от Куджо точно сега. Защо да не каже истината, та да пропъди злото? Куджо отвличаше вниманието на Брет от онова, което можеше да се окаже най-важното пътуване в живота му. Черити искаше момчето да види един съвсем друг начин на живот, съвсем различен кръг от възможности , така че, когато дойдеше времето няколко години по-късно и Брет трябваше да реши през кои врати иска да мине и кои ще остави да се затворят, да можеше да вземе решенията си с оглед на по-добра перспектива. Навярно тя грешеше като си мислеше, че ще може да го направлява, но нека поне той да има достатъчно представа, че да съумее сам да вземе решението си.

Нима беше честно тревогите му за онова проклето куче да му попречат?

— Черити, чуваш ли ме? Казах, че тъй ми се струва…

— Да, чувам, Беси. Е, тогава той навярно е помолил Алва да храни Куджо.

— Ами, ще го попитам, когато се върне, Черити. И после ще ти кажа.

— Ще го направиш ли? Много ти благодаря, Беси!

— Моля ти се, за нищо!

— Добре. Е, довиждане — каза Черити и затвори телефона, осъзнавайки, че Беси бе забравила да попита за телефонния номер на Джим и Холи, което всъщност бе хубаво. Тя се обърна към Брет, овладявайки изражението си. Нямаше намерение да говори лъжи. Никога не би излъгала сина си.

— Беси каза, че баща ти е ходил у Алва в неделя вечерта. Сигурно го е помолил да се грижи за Куджо.

— О! — Брет я изгледа, разсъждавайки върху нещо, което накара Черити да се почувства неловко. — Но ти не говори със самия Алва.

— Не. Той беше излязъл за мача по боулинг. Но Беси каза, че ще се обади, за да ни съобщи…

— Тя не знае телефонния номер тук.

Обвиняваше ли я Брет, или просто гузната й съвест се обаждаше?

— Е, тогава утре сутринта пак ще й се обадя — отвърна Черити, надявайки се да приключи разговора с това и в същото време да уталожи малко гузната си съвест.

— Татко занесе там една гума от трактор миналата седмица — рече Брет, замислен. — Може би мисис Торнтън е объркала дните.

— Мисля, че Беси Торнтън може да брои дните малко по-точно отколкото ти предполагаш — отвърна Черити, като изобщо не мислеше така. — Освен това тя изобщо не спомена пред мене за гуми от трактор.

— Да, но ти не я попита.

— Какво чакаш тогава?! Обади й се ти.

Черити го изгледа гневно. Обзе я внезапен и безсилен гняв — същото грозно чувство, което се бе появило след като Брет бе съобщил противно-точната си преценка за дебелия куп кредитни карти на Холи. Когато го изричаше, той бе имитирал интонацията на баща си и дори бе използвал фрази, които се срещаха в речта на Джо. Тогава изведнъж й хрумна, че единствената полза от това пътуване бе да й покаже на кого принадлежи Брет изцяло.