Стивън Кинг - Куджо

— Какво да правя, Вик? — попита той прегракнало.

— Роджър, за какво го…

— Знаеш за какво говоря — прекъсна го Роджър.

Тълпата от екрана поздравяваше с възгласите си отбора на Бостън, който бе спечелил точка в края на първото полувреме.

— Успокой се, Роджър. Ти…

— Нашето начинание ще пропадне — и двамата го знаем. — каза Роджър. — Вони сякаш е цял картон с яйца, престояли една седмица на слънце. Хубава игричка играем. Роб Мартин е на наша страна. С нас е и онзи нещастник, избягал от старческия приют за актьори. Без съмнение на наша страна ще бъдат и „Съмърс-Маркетинг и Проучвания“, след като те ни плащат. Какъв разкош. На наша страна са всички освен тези, които имат значение.

— Нищо не е решено, Родж. Още не.

— Алти няма и понятие колко много сме заложили — рече Роджър. — Вината е моя. Е, да! Аз съм една пъзлива кокошка — кудкудяк-кудкудяк… Но тя обожава Бриджтън, Вик. Обожава го! А и момичетата — имат си приятели в училище… езерото през лятото… и майка му стара, те изобщо нямат представа какво ще стане!

— Дааа, страшно е. Не се опитвам да те разубеждавам, Родж.

— Дона знае ли колко сме загазили?

— Смятам, че отначало помисли всичко за една адски сполучлива шега. Сега обаче доби известна представа.

— Но тя не може да свикне с Мейн както ние.

— Отначало навярно не. Ала сега сигурно ще вдигне ужасено ръце при мисълта да се върне с Тад в Ню Йорк.

— Какво да правя? — попита отново Роджър. — Вече не съм младеж. Ти си на тридесет и две, но Вик, следващия месец, аз навършвам четиридесет и една. Какво трябва да направя? Да започна да разнасям автобиографията си тук и там ли? Или Джей Уолтър Томпсън ще ме приеме с отворени обятия? „Здрасти Родж, момчето ми, запазил съм ти мястото. Започваш с тридесет и пет и петдесет.“ Това ли ще ми кажеш?

Вик само поклати глава, ала част от него се ядосваше на Роджър.

— Преди просто се вбесявах. Все още се вбесявам, но сега съм изплашен повече от всичко друго. Лежа нощем в леглото си и си представям как ще бъде… после. Какво ще бъде. Не мога да си го представя. Гледаш ме и си мислиш: „Роджър драматизира.“ Ти…

— Не съм си помислял нищо подобно! — възрази Вик, надявайки се, че гласът му не звучи виновно.

— Няма да ти кажа, че лъжеш — рече Роджър, — но работя с тебе достатъчно дълго, за да зная много добре какво мислиш. Доста по-добре, отколкото ти си представяш. Както и да е, не те виня за това, Вик… но разликата между тридесет и две и четиридесет и една е голяма. В периода от тридесет и две до четиридесет и една години голяма част от куража ти бива смазан.

— Виж, аз все пак мисля, че с нашето предложение, имаме шанс да се преборим…

— Искам да направя следното: да взема две дузини кутии с Червени Малини-Пралини и да ги занеса в Клийвланд. А после ще накарам онези, след като са ни вързали вече едно тенеке. Така ще има място, където да навра всичките Пралини и ти знаеш кое е то.

Вик потупа Роджър по рамото.

— Дааа, разбирам те.

— Какво ще правиш, ако си оттеглят парите? — попита Роджър.

Вик беше мислил за това. Беше разгледал положението от всички възможни страни. Трябваше честно да си признае, че той се бе заел с проблема доста преди Роджър да се реши да го погледне направо.

— Оттеглят ли си парите, ще работя така усилено както никога досега — отвърна Вик. — Тридесет часа на ден, щом трябва. Ако се наложи ще навържа шейсет малки фирми в Ню Ингланд, за да наваксам загубата на „Шарп“, тогава ще го направя.

— Ще се претрепем за нищо.

— Може би — отвърна Вик, — но няма да се предадем без бой. Нали така?

— Предполагам — рече Роджър несигурно, — че ако Алти започне някаква работа, ще успеем да задържим къщата още около година. Горе-долу след това време ще можем да я продадем като се има предвид как се движи процентът на лихвите.

Внезапно Вик почувства как на устните му напира цялата гадна и черна помия, която Дона забърка, само защото й се искало да минава за деветнайсет-двайсет годишна. Усети някаква тъпа ярост и спрямо Роджър. Роджър, който бе щастливо и неоспоримо женен от петнайсет години. Роджър, чието легло стопляше красивата и нищо неподозираща Алти (ако през ума на Алти някога бе минавала мисъл за съпружеска изневяра, Вик силно би се изненадал). Роджър, който нямаше никаква представа колко много неща можеха да се скапят наведнъж.

— Слушай — рече Вик, — в четвъртък получих съобщение с вечерната поща…

На вратата някой силно почука.