Стивън Кинг - Куджо

Първото момче, с което се целува с отворена уста — Дуайт Сампсън.

В ръцете си държи новородения Тад. После сестрата го взима. Тогава искаше да й извика да не прави това — „Върнете ми го! Аз още не съм свършила с него!“. Тези бяха първите думи, които й дойдоха наум, но Дона бе твърде слаба, за да говори. А после онова ужасно „пляс“, излизащо от вътрешностите й — изхвърлянето на плацентата. Спомняше си, че й мина мисълта: „Изхвърлям животоподдържащите му системи“, след което припадна.

Баща й, плачещ при подписването, а след това пиян по време на сватбата.

Лица. Гласове. Стаи. Сцени. Книги. Ужасът на настоящия момент и мисълта: „Аз ще умра всеки момент…“

С огромно усилие Дона криво-ляво се овладя. Сграбчи дръжката на вратата на „Пинто“-то и силно я дръпна. Тя светкавично се затвори. Отново се чу възмутеното изскърцване на пантата, която Куджо бе огънал. Вратата се затръшна с такъв трясък, че Тад леко подскочи и измърмори нещо в съня си.

Дона се отпусна назад върху седалката, цялата разтреперана и безпомощна. Горещи сълзи се търкулнаха изпод клепките й и образуваха коси вадички към ушите й. Никога през живота си тя не бе изпитвала такъв голям страх от нещо. Нито дори когато беше малка и лежеше нощем в тъмната си стая, където навсякъде й се привиждаха паяци. Сега не можеше да тръгне, убеждаваше се тя сама. Беше немислимо. Бе напълно съсипана. Нервите й бяха разбити. По-добре да изчака… да изчака по-подходящ момент…

Но Дона не смееше да остави тази своя идея да стане идея-фикс .

Нямаше да има друг по-подходящ момент. Тад не участваше в него. Кучето също. Значи, истина беше. Всичката й логика й подсказваше, че е точно така. Първото силно изскърцване, после второто, когато дръпна вратата и тя се затвори с трясък. Куджо щеше веднага да дотича ако беше под колата. Може би бе в гаража, но Дона вярваше, че дори там, той би чул шума. Никога нямаше да има по-сгоден случай от сега и, ако тя беше твърде уплашена, да го направи заради себе си, то тя не трябваше да се страхува да го направи заради Тад.

Всичко бе подходящо и благородно. Ала това, което в крайна сметка я убеди, беше представата й как влиза в сенчестата къща на Кембърови и взима в ръка заветната телефонна слушалка. После се чува как говори с един от заместниците на шериф Банърман съвсем спокойно и разумно, а след това затваря телефона. И накрая отива в кухнята за една чаша леденостудена вода.

Дона отвори отново вратата, вече подготвена за изскърцването на пантата. И все пак трепна, когато чу звука. В сърцето си тя прокле кучето с надеждата, че то вече лежи някъде, умряло в последния си гърч, изцяло накацано с мухи.

Дона измъкна краката си навън и по лицето й пробяга гримаса от болката, която изпита — беше се схванала. Тя спря маратонките си в чакълестата настилка. Изправи се бавно и полека. Небето над нея тъмнееше. Птицата запя някъде наблизо — изчурулика два-три пъти и после замлъкна.

Куджо чу, че вратата отново се отвори, както му подсказваше инстинкта. Първият път, когато се отвори, почти напусна мястото си пред колата, където лежеше в полусънно състояние. Понечи да заобиколи, да се хвърли върху ЖЕНАТА , която бе причината за ужасната болка в главата и тялото му. Почти бе излязъл от прикритието си, но инстинктът му бе заповядал да остане неподвижен. ЖЕНАТА само се опитваше да го изкара от там (така говореше инстинктът) и отново се оказа вярно.

С напредването на болестта му и все по-дълбокото й проникване в нервната му система (като някакъв опустошителен пожар в полето — сивкав пушек и ален пламък) и с все по-пълното разрушаване на мисловните му връзки и начин на поведение, хитростта и коварството на Куджо сякаш се засилваха. Той бе сигурен, че ще спипа ЖЕНАТА и МОМЧЕТО . Те бяха причина за болката му — както болката в тялото, така и ужасната болка в главата, която се бе появила след няколкократното му блъскане в колата.

Два пъти вече през този ден той бе забравил за ЖЕНАТА и МОМЧЕТО , излизайки от гаража през дупката, която Джо Кембър беше изрязал във вратата на стаята в дъното, където държеше счетоводните си документи. Два пъти Куджо бе ходил до блатото зад имението на Кембърови, минавайки и двата пъти съвсем близо до обраслата с трева дупка във варовиковата скала, в която прилепите спяха. В блатото имаше вода, а той бе ужасно жаден, но гледката на самата вода го беше влудила и двата пъти. Куджо искаше да пие водата, да убие водата, да се къпе във водата, да пикае и сере във водата, да я покрие с изпражнения, да я разкъсва, да я разкървави. И двата пъти тази ужасна смесица от усещания го бе пропъдила и той си беше отишъл разтреперан и с жален вой. ЖЕНАТА и МОМЧЕТО бяха виновни, за да се случи всичко това. Куджо повече нямаше да ги остави. Никое живо човешко същество не би срещнало друго куче, по-предано и по-отдадено на целта си. Куджо щеше да чака, докато се добере до тях. Ако потрябваше, щеше да чака до края на света. Щеше да бди.