Стивън Кинг - Кристин

— Да — печално произнесе той.

— Какво се е случило в действителност?

Вместо да отговори на въпроса ми, Льобей каза:

— Споменах ли ти, че мама често наричаше Роли „моето подхвърлено дете“?

— Не.

— Естествено. Казах ти само, че приятелят ти ще бъде по-щастлив, ако се отърве от колата. Нямах право да споделя подозренията, които ме измъчваха години наред.

Той замълча. Търпеливо чаках — знаех, че щом веднъж е решил, ще ми разкаже всичко. След секунда Льобей продължи:

— Майка ми твърдеше, че до шестте си месеца Роли бил много кротко бебе. Сетне, както казваше тя, дошло лошото дяволче. Откраднало доброто й момченце и й подхвърлило друго дете. Говореше уж на шега, но никога не го споменаваше пред Роли, а очите й… очите й бяха толкова тъжни, Денис. Смятам, че единствено по този начин си е обяснявала огромното озлобление на брат ми към цялото човечество.

— Спомням си как едно по-голямо от Роли момче — забравил съм името му — три-четири пъти наби брат ми. Започваше свадата като се подиграваше на дрехите му и го питаше дали долните му гащи са прани преди два, или три месеца. Брат ми се нахвърляше върху него, ругаеше го и го заплашваше, а побойникът му се присмиваше, държеше го на разстояние, защото имаше по-дълги ръце, а когато „забавлението“ му омръзнеше, с един удар просваше Роли на земята. Брат ми се свиваше в ъгъла, пушеше цигара и хлипаше, а кръвта и сополите засъхваха по лицето му. Ако в подобни моменти Дру или аз се приближехме до него, той скачаше и ни пребиваше до смърт.

— Една нощ къщата на побойника изгоря. Освен него загинаха баща му и братчето му, а сестра му получи тежки обгаряния. Говореше се, че пожарът започнал от печката в кухнята, но сирените на пожарните ме събудиха. Видях как Роли се изкатери по бръшляна и влезе през прозореца в общата ни стая. Лицето му беше изцапано със сажди, целият вонеше на бензин. Забеляза, че го зяпам с ококорени очи и прошепна: „Ще те убия, ако ме изпортиш, Джордж!“ До ден днешен се опитвам да си внуша, че просто не е искал да го издам задето е отишъл да гледа пожара.

Устата ми беше пресъхнала, имах чувството, че в сто. маха ми тежи оловна топка, тръпки разтърсваха тялото ми. Прегракнало попитах:

— Колко годишен беше брат ви по това време?

— Още не беше навършил тринайсет — отвърна той и престорено спокойният му глас ме ужаси. — Година по-късно станало сбиване на хокеен меч и някакъв тип на име Ранди Трогмортън разцепил главата на Роли със стика си и го проснал на земята. Заведохме го при стария доктор Фарнър (брат ми се беше свестил, но все още бе замаян), който му направи дванайсет шева. След седмица Ранди пропадна през леда в езерото и се удави. Навярно бе карал кънки в участък, където ледът е бил много тънък.

— Искате да кажете, че брат ви е убил и двамата? Да не би да намеквате, че е причинил и смъртта на собствената си дъщеря?

— Не, Денис. Действително Рита се задавила. Но си мисля, че може би Роли е позволил тя да умре.

— Нали споменахте, че я хванал за краката и я обърнал с главата надолу. Удрял я по гърба, опитвал се да я накара да повърне…

— Така ми каза Роли на погребението.

— Тогава защо…

— Само веднъж разговаряхме с Марша по този въпрос. По време на вечерята след погребението Роли ми каза: „Провесих я с главата надолу и се опитах да изкарам онзи кучи син, Джорджи. Но не успях — беше здраво заседнал.“ Вероника пък обяснила на Марша: „Роли провеси Рита с главата надолу и се опита да изкара залъка от гърлото й, но той беше здраво заседнал.“ Странно, но използваха едни и същи думи. Знаеш ли какво ми хрумна тогава?

— Не.

— Спомних си как Роли влезе през прозореца на спалнята и прошепна: „Джордж, ще те убия, ако ме изпортиш!“

— Но… защо? Защо…

— По-късно, в писмото си до Марша Вероника намекнала, че Роли не положил никакви усилия, за да спаси дъщеря им. Малко преди Рита напълно да се задуши, той я сложил в колата под предлог, че не трябва да лежи на слънце. Но Вероника смяташе, че е искал детето да умре в колата.

С огромно нежелание произнесох:

— Нещо като жертвоприношение?

Льобей мълчеше, явно се питаше какво да отговори.

Най-сетне каза:

— Не, не вярвам да го е направил съзнателно, нито че нарочно е причинил смъртта й. Ако го познаваше отблизо щеше да разбереш колко нелепо е да го обвиняваме в магьосничество и в контакт със зли духове. Той беше заклет прагматик и егоист. Предполагам, че някаква вътрешна сила му е диктувала какво да прави.