Стивън Кинг - Кристин

Облегнах се на стола, изключих апарата и притворих очи. Опитах се да се поставя на мястото на Джънкинс. Той подозира, че Арни има нещо общо с убийствата. Не ги е извършил, но по някакъв начин е замесен. Дали се е съмнявал в Кристин? Може би. Във филмите по телевизията детективите безпогрешно разпознават оръжието, с което е извършено убийството, пишещата машина, на която е напечатано писмото за откуп, както и марката на колите, чиито шофьори са избягали от местопроизшествието.

Полицаите навярно ще анализират частиците олющена боя…

След това Дарнъл бива арестуван. За Джънкинс това е добре дошло. Гаражът е запечатан, а колите в него — „арестувани“. Навярно той подозира, че…

Какво?

Напрегнах въображението си: аз съм полицай и вярвам единствено в логичните обяснения. И кого ще заподозра? След миг ми хрумна верният отговор.

Точно така, ще си кажа, че е имало съучастник. Никой нормален човек не би си помислил, че колата убива сама. И така…

След като запечатват гаража, Джънкинс довежда най-добрите техници и лаборанти. Оглеждат най-щателно Кристин и търсят някакви доказателства. На мястото на Джънкинс щях да съм абсолютно сигурен, че ще открият някакви следи. Да се блъснеш в човешко тяло или в бариерата на парка не е като да се удариш в пухена възглавница.

Какво намират вещите експерти?

Абсолютно нищо.

Не откриват нито една драскотина, никакви третирани с кит повърхности, нито капчица кръв. Не намират частици кафява боя от счупената бариера. С една дума — никакви доказателства, че Кристин е била използвана при което и да е от двете престъпления.

След убийството на Дарнъл — може би на следващия ден — Джънкинс е отишъл в гаража, за да огледа Кристин. На негово място положително щях да го направя. Да пробиеш стена не е шега работа; ако го е направила кола, то сигурно здравата е пострадала, невъзможно е да се поправи за една нощ. И какво открива там? Само Кристин, без нито една драскотина. Това ме наведе на друго предположение, което обясняваше защо Джънкинс не е наредил да следят колата. Може би е подозирал участието на Кристин, но накрая логиката надделяла и навярно непряко станала причина за смъртта му. Не е наредил да я следят защото, подобно на собственика си, тя имаше желязно алиби.

Дори да я беше огледал най-щателно след убийството на Дарнъл, Джънкинс би стигнал до логичното заключение, че Кристин няма нищо общо със случилото се, въпреки очебийните доказателства.

По повърхността й няма дори драскотина. Защо не? Просто Джънкинс не знае всичко. Спомних си за милометъра, който се върти обратно, за пукнатината в предното стъкло, която постепенно се бе смалила, а накрая — напълно изчезнала, като че колата се връщаше във времето. Спомних си още за хаотично сменяните части, което изглеждаше напълно лишено от здрав разум. Пред очите ми изплува кошмарното пътуване в новогодишната нощ: стари модели коли, които изглеждат чисто нови, театър „Странд“ все още стои на мястото си, полузастроеният квартал, довършен още преди двайсет години…

„Дребен недостатък“ — бе казал Арни по повод на ми — лометъра. Но Рудолф Джънкинс не е подозирал за него и затова загинал.

Всички знаем, че рано или късно старата кола се поврежда, независимо от доброто поддържане. Автомобилът, слязъл от конвейера прилича на новородено бебе и също като него с течение на времето остарява. Акумулаторът се изчерпва, блокът се пропуква, лагерите се изтъркват. Карбураторът се запушва, гумите непрекъснато се пукат, стават къси съединения, тапицерията започва да се разкъсва.

Ако всичко това се заснеме на филма и го превъртиш обратно…

— Желаете ли още нещо, сър — попита чиновникът, застанал зад гърба ми; едва се сдържах да не изкрещя.

Мама ме чакаше във фоайето. Докато пътувахме към нас, тя непрекъснато говореше за творбите си и за школата по дискотанци, в която наскоро се бе записала. Кимах и се стараех да отговарям на въпросите й, въпреки че мисълта ми беше заета с друго. Експертите от Харисбърг бяха пропуснали купата сено, докато търсели иглата. Не биха предположили, че някаква кола е способна да се връща във времето като превъртан отзад напред филм, не съществуваха призраци и демони, консервирани в машинно масло.

„Повярваш ли в първото, ще приемеш и останалото за чиста монета“ — помислих си и потръпнах.

— Искаш ли да пусна парното, Денис? — загрижено попита мама.

— Да, ако обичаш.

Казах си, че утре Лий се връща от Калифорния. Лий, чиято красота се подчертава от изпъкналите скули, чието младо и леко закръглено тяло все още не е деформирано от възрастта. Подобно на плимута, който през петдесет и седма бе слязъл от конвейера, тя все още беше в „гаранционен срок“. Спомних си и за Льобей, който беше мъртъв и същевременно жив и за безкрайната му злоба (питах се дали действително е бил толкова лош, или просто е изпитвал необходимост да трови живота на хората около себе си). Отново чух как Арни твърди, че непременно ще се ожени за Лий. Изведнъж с безмилостна яснота си представих първата им брачна нощ. Видях Лий в мрака на хотелската стая: тя отваря очи и вижда надвесен над нея разложен, ухилен мъртвец. Стори ми се, че чувам писъците й, докато Кристин (все още украсена с пъстроцветни балони и с надписи „младоженци“) чака като вярно куче пред вратата. Колата или вселилият се в нея демон, който я караше да оживява — знаеше, че Лий няма да живее дълго… и че тя, Кристин, винаги ще бъде на разположение.